ПОКОРИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКОРЍТЕЛКА ж. Жена покорител. Чехословашката състезателка Черна — .., вървеше наперено като покорителка на света. Когато си толкова малък, морето е до колене. Отеч., 1977, кн. 10, 41. Поздравления ще приема покорителката на мъжки сърца — синоптичката .. Банова. С, 2004, бр. 3983 [еа].