ПОКОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКО̀РНО нареч.С покорство, с покоряване; послушно, смирено, безропотно. — Я се премести на това легло .. Покорно се преместих на другото легло. Ив. Остриков, СБ, 38. Синеокият старец отведе калугера .. и изкара ножа си. Драгановите рамене затрепераха. Клетникът затвори очи и наведе глава покорно, като агне. А. Каралийчев, ПГ, 124. Ония, които бяха тръгнали да се бият, стояха на колене; ръцете, .., дигаха се молитвено и покорно. Авангардът беше отрязан и заобиколен. Й. Йовков, Разк. II, 225. Смрикаров я поглади по косата. Тя го погледна покорно и нищо не каза. Ст. Чилингиров, РК, 91. ^● Остар. Във формула за учтивост при изразяване на благодарност или молба. — Аз съм ви безкрайно признателен, мадам .. И позволете, .., да ви връча тези двеста рубли — .. А тя [Анушка] .. само възклицаваше: — Ах, най-покорно ви благодаря! Л. Минкова, ММ (превод), 348. "Павел Иванич! Ваше високоблагородие! Благодаря най-покорно!" Л. Минкова, Разк. (превод) [еа]. Моля Ви покорно, ако Ви е възможно, да изпратите от тях [книгите] и на мене. Н. Ферманджиев, РХ, 19.