ПОКОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКОРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; покоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Насилствено (чрез война, бой и под.) установявам, налагам властта си над някого, нещо (обикн. страна, град, територия, народ и под.); завладявам2, завземам, превземам, овладявам. С нея [България] се опитва да сключи съюз великоморавският княз Ростислав против Людовика Немски; с нея търси сближение и Людовик Немски, който се стремял да покори Моравия. Пр, 1952, кн. 5, 85. Щом .. великият везир потегли с многобройни войски да покорява Виена, народът изтръпна. Д. Линков, ЗБ, 69. Те [българите] .., бяха прогонили сънародниците му от тая земя, която преди векове прадедите му бяха покорили с цената на много усилия и жертви. Д. Спространов, С, 57. Египетските фараони със завоевателни войни завладели голяма част от .. Азия — .. На юг покорили Нубия и напълно завзели нейните златни рудници. Ист. V кл, 1980, 50.
2. Поставям под своя власт, правя някого или нещо подвластно на волята, желанията си; подчинявам. Той [Лазар] е упорит и силен, но тя [Султана] ще го покори, ще надвие силата му и пак с женска сила. Д. Талев, ЖС, 329. Нямаше как да се каже, че това е празен човек, един мехур, .. убеден, че може да погълне всичко, да го окръгли и покори. М. Иванов, КБВ, 13. Родителите не тряба да са мъчат да покорят под властта си децата си. У, 1871, бр. 1, 298. Едни [хора] .. имат по-много телесна сила, .., по-яка воля; тя спомага да водят другите; но някои ищат, .., да покорят другите и да се хранят .. от трудовете им. БКн, 1859, 194. // С абстр. същ. Побеждавам, надвивам, надделявам, сломявам, обезсилвам. Той [Влад] тържествуваше тогава, защото покори вироглавството ми. Бл. Димитрова, ПКС, 205. То е работата на държавните мъже да работят с мъчнотиите и да ги покоряват доколкото е възможно. СПл, 1876, бр. 28, 110. // Прен. За настроение, чувство и под. — завладявам2, обхващам, обземам, обсебвам, надвивам, сломявам. Дали защото вдъхна тръпчивата и неприятна миризма на този гнил труп, горчивата безнадежност и тежкото отчаяние пак я покориха. И. Петров, НЛ, 219. Пълна забрава била покорила ума на княза: той не можел да си спомни дори своето име. Н. Райнов, КЧ II, 26. След малко дрямката покори и нас, но миризма на изгоряла вълна я прогони от мен. Сл. Трънски, Н, 219.
3. Овладявам нещо, започвам да имам власт над него и да го използвам за свои нужди. Той [първобитният селяк] не уреждаше световни въпроси, не се напрягаше чрез науката да обхване и покори всички сили на природата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 114. Биваха дни, когато Дунав ставаше неузнаваем — .. — и необузданата му стихия посягаше да .. помете всичко, което хората с толкова труд бяха направили, за да го покорят. С. Северняк, ОНК, 41. Природата е мачкала човек милион години. Какво лошо има в това, че сега той я покорява? К. Колев, ТЕ, 116. — Това ще бъде книга за младежта, .., за хората, дошли тук .. да покорят просторните гористи местности в Сибир. ЛФ, 1958, бр. 3, 1. Ловецът покорява под своята власт гигантските жители на горите: слонът, тигърът, лъвът. Знан., 1875, бр. 16, 245.
4. Прен. За човек — привличам някого с положителните си качества, красота, умения, майсторство и др. и правя той да ме заобича, да ми се довери, да изпадне във възторг и под.; завладявам2, спечелвам, обайвам, очаровам. Много по-силно привлече вниманието им жена му [на учителя], Ирина, която ги учудваше и покоряваше с умението си да се приспособява към тях [селяните]. Д. Фучеджиев, Р, 227. Дойде ни нова учителка. Още първия час като че ни покори с погледа си. Кр. Григоров, ОНУ, 39. Той .. почувствува как тя го покорява с очарованието си. А. Наковски, БС, 143. Още с първите
думи от монолога на Салиери из "Моцарт и Салиери" артистът покори залата, прикова погледите върху себе си и завладя сърцата на всички. НК, 1958, бр. 5, 6. ● Със същ. сърце, ум, душа и др. Радан .. рече: — Какъв герой си ти, щом едно моминско сърце не можеш да покориш? М. Марчевски, П, 20. Той [Ангел Кънчев] покорява съзнанието на съвременниците си не само с пламъка на своя патриотизъм, но и с устрема на своята младост. Ив. Унджиев, ВЛ, 229. Той [Бадредин] .. съгледал момчето [сина си, когото не бил виждал], кръвта заговорила в него и едно непознато чувство го развълнувало дълбоко. — Мило дете — извикал Бадредин, — ти омая душата ми и покори сърцето ми! Св. Минков, ПШ, 102. // Прен. За нещо (обикн. абстрактна същност) — оказвам силно, положително въздействие, влияние върху мислите, чувствата, съзнанието на някого; завладявам2, обайвам, очаровам, спечелвам. Усмивката му беше толкова сърдечна, .., че покори веднага децата. Те го заобиколиха. Елин Пелин, Съч. IV, 94. В първите дни след сватбата тя мислеше, че се е излъгала, и често пъти скришом плачеше, но скоро характерът и чувствата на Каменов я покориха. К. Кръстев, К, 114. Спомням си .., че на мене, третокласницата, произведе такова впечатление играта на второкласниците .. тая сцена ме сграбчи и покори. Ст. Грудев, ББ, 87. Тази атмосфера, въпреки литературната непохватност на автора, ви покорява с едно очарование, което се подсиля и от първичността на обстановката. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
5. Прен. Със същ. връх, скала, река и др. Успешно извършвам, преодолявам нещо (изкачвам връх и под., преплувам река и под.). Всички участници в похода покориха в. Българка. Е, 1964, бр. 7, 1. Североизточната стена на в. Мальовица е една от най-големите и мъчно достъпни алпийски стени у нас. .. Саваджиев и .. Стоименов я покориха. М. Гловня и др., Р, 63. Продължава масовото преплуване на Дунава край Видин. Нови 250 плувци покориха реката. НС, 1971, бр. 99, 2. Сашо е катерил планини и покорявал върхове в Азия, Африка и Швейцария в над 20 експедиции. Две от тях са уникални — той покорил Монблан и Килиманджаро с велосипед. РДн, 2002, бр. 50, 22. покорявам се, покоря се I. Страд. от покорявам. Бай Неделко беше горд и несломим, дори когато .. го разсичаха на парчета .. не поиска милост, а се задоволи да .. каже ..: " .. Народ с жестокост не се покорява." Сл. Трънски, Н, 500. Дакийските славени, преди да са покорят от българското племе, .., постепенно са и преселявали в Балканския полуостров. Т. Шишков, ИБН, 84. II. Взаим. от покорявам в 1 и 2 знач. Библията казва да се покоряваме един на друг, .., да почитаме другите и да ги считаме за по-горни от себе си. Б. Игов, МБ (превод), 172. Тие [балканските славяни] имали твърде чести сбутнувания помежду си, .., покорявали се един друг. НБ, 1876, бр. 15, 58.
ПОКОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; покоря̀ се св., непрех. 1. Изпълнявам строго, точно нечия заповед, нареждане, желание; подчинявам се. — Викат те в общината .. — Няма да дойда — отговори тя .. — Ако не се покориш, общината ще се откаже от тебе и ще те прокълне. Д. Талев, ЖС, 67. Хаджи Пени се радваше на силата ѝ [на Панайотка] да заповядва. Той с драгост ѝ се покоряваше и изпълняваше всичко, каквото тя пожелаеше. Д. Немиров, Б, 163. Клетвата се състояла в това, че всички ще да се покоряват на войводата. З. Стоянов, ХБ, 338. Престана Лаленцето да се покорява, да слуша, да се учи. Елин Пелин, Съч. IV, 256. — Ето царска сила, да се предадем! / — Не щем! — Не! — Не бива! По-добре да мрем! / — Пушките си дайте! — Не! Не! Що да сторим? / — Да се покорим ли? — Мълчи! Да се борим! Ив. Вазов, Съч. I, 179. // С предл. на и същ. заповед, закон и др. Изпълнявам, слушам, спазвам (заповед, закон и под.); подчинявам се. Милостивий иначе Бог в правосъдието си .. ще изключи от небесното си царство всякого, който го не слуша .. и не ся покорява на неговите заповеди и повеления. Пч, 1871, кн. 1, 8. Писателите .. проповядали, че не требовало да ся покоряват ни на божии, ни на людски закони. ВИ, 175. В местата, дето бехме, хората тъй бяха запалени от любов към освобождението си, щото са покоряваха на всяка апостолска поръчка. НБ, 1876, бр. 53, 205. // С предл. на, същ. воля и опред. към същ. Изпълнявам нечия воля, изискване; подчинявам се. Цялата широка римска държава покорявала ся на волята му [на Цезар], без да продума. ВИ, 57. Един от нашите представители беше рекъл на в. везирин, че патриархът няма да са покори на царската воля и че той ще да продължава да прави пакости. С, 1872, бр. 44, 351.
2. Прен. Поддавам се на контрол, управление, владеене, овладяване; подчинявам се. Бледа, тя [Димка] проговори, но гласът ѝ не ѝ се покоряваше: отначало едвам я чуваха. А. Страшимиров, К, 17. Умът му го не слуша, въображението му се не покорява. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 241. — Премерете се сега с него и вижте кой повече струва — вие ли, на които учението не се покорява, или той, който здраво държи ключа на знанията и уменията? Д. Немиров, КБМ, 27.
3. Остар. Ставам подвластен на някого или нещо, зависим от някого или нещо; подчинявам се. Наскоро след това [отстъплението на персите от крайбрежието на Егейско море] Дарий I изпроводил пратеници във всички гръцки градове държави с искане да му се покорят. Ист. V кл, 1980, 123. Тогаз
една част от тях [славените] са покори самоволно, а друга са победи силом. Т. Шишков, ИБН, 73. О, кажете, как се .. покой достига, / когато щом на първа страст се покорим — / живота към страданья висши ни подига? К. Христов, ВС, 87.
4. Остар. С предл. на. Съобразявам се с нещо, действам, постъпвам в съответствие с нещо; подчинявам се. Щабът заедно с войводата, пак от точка зрение на предпазване, покорили се на общото правило, т. е. легнали да спят уж, но малцина затворили очи. З. Стоянов, ХБ, 291. Человек, .. е длъжен да се покори на действието на механическите закони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202. Няма какво да са прави, тряба да са покориме на модата и да препишеме на нашите читатели няколко рецепти. Знан., 1875, бр. 19, 296. // С предл. на и същ. съдба, орис и др. Примирявам се, приемам без съпротива, безропотно съдбата, ориста си. Той се покори на съдбата с примирението на мъдрец. Елин Пелин, Съч. II, 29-30. Той се бе покорил на съдбата си и послушно вървеше пред заптиетата. Ив. Вазов, Съч. VII, 57. Тя беше селска жена, .., открай време възпитавана да се покорява на съдбата си. В. Пламенов, ПА, 42.
ПОКОРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; покоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Коря малко; поукорявам, поупреквам (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Коря малко от време на време, понякога; поукорявам, поупреквам (Н. Геров, РБЯ).
3. Коря; укорявам, упреквам. Около тях [платната] стояха гиздави белачки с подвити до лакти ръкави и с подпретнати поли .. — Яно, платното ми свали! .. ти сѐ тъй ме не зачиташ мене, ама ще те покоря .. хубаво да знаеш, ще те покоря... — Я-у-у-у! Аз не зная да коря. Ц. Церковски, Съч. III, 23. — Тя се не види, че да не бехме я зеле ние, щеше да си оплуе мома, ами дъщерите ми покорява. Т. Влайков, Съч. II, 96. Да се пази [учителят] да не посрамява и покорява децата за нищо-никакво. Н, 1881, кн. 4, 362. Г-н Груеоглу ма прикани, та спах у тях. Негова милост .., отвори хората за г-на Манеоглу и доста ми го покори, а за момичето нито зло, нито добро рече. АНГ I, 117. Помени му зло, за кого и да бъде, .., той ще ти потвърди сичко и ще осоли още по-хубаво от тебе тогова, когото му си покорил. Ил. Блъсков, КУ, 30. покорявам, покоря се страд., възвр. и взаим.