ПОКОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Кося (в 1 знач.) малко, кратко време. Вкъщи нямаше никого, баща ми и братята ми бяха излезли на къра да покосят люцерна. А. Гуляшки, ДМС, 180.
2. Само несв. Кося (в 1 знач.) малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Кося нещо изцяло, докрай; окосявам. Защо нямаше [Велика] коса в ръцете си — щеше да се развърти из нивите, та всичко да покоси. К. Петканов, МЗК, 213. Влади Караиванов покосил .. ливадата си и отишъл с кола да вдига със синовете си сеното. М. Кънчев, В, 51. Нямаше как да ги [нивите] оре и засява, затова ги остави ливади; .. по Гергьовден продаваше сеното на някого да го покоси. П. Тодоров, И I, 121. Нека му покосят ливадите и да му поженат нивите .. Защо е кмет? А. Страшимиров, ЕД, 138.
4. Прен. Събарям, сякаш отрязвайки с коса, унищожавам, убивам, обикн. масово, чрез огнестрелно оръжие и др.; кося, помитам. — Залегна онова момче зад камъка и щом се зададоха първите вражи редици, почна да пердаши. Затрака с картечницата. Покоси първите, удари и вторите. А. Каралийчев, СР, 118. Миню с картечницата си трябваше да покоси ония от враговете, които биха се опитали да излязат от юг. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 385. Ако някой враг посмее да я [нашата хубава земя] погази, .. с картечницата ще го покося. М. Марчевски, МП, 157. — Всичко е в божите ръце, чада мои. Той ще прати огнените си стрели и ще покоси неверниците. Ц. Лачева, СА, 36. // За огнестрелно оръжие, залп и под. — събарям, сякаш отрязвайки с коса, унищожавам, убивам, обикн. масово; кося, помитам. Нова бомба падна до окопа .. — Къде ще бягаш? Не виждаш ли, че парчетата ще те покосят? Д. Кисьов, Щ, 104. "Пожарникарската" група .. поръси всички сгради в селото с бензин .. И когато залповете покосявали десетиците лидичани, в ясното .. небе се издигат .. пламъци и .. облаци .. дим. Г. Караславов, Избр. съч. III, 166. В това време страшен гръм покоси гъстите върхове на тръстиката. И. Петров, ЛСГ, 98.
5. Прен. За болест, епидемия, война, природна стихия и под. — унищожавам, убивам, обикн. масово; кося. — Нима е лъжа, че има епидемия .. смъртоносна! Във Франция покосила толкова хиляди, в Германия — толкова! Д. Калфов, Избр. разк., 160. Втората световна война, .. донесе на човечеството неизброими нещастия, .. покоси милиони хора по бойните полета. М. Гръбчева, ВИН, 76. В стихотворението "Вечер", .., основните моменти от смъртта на младежа, когото туберкулозата покосява без време, съвпадат .. с основните моменти от последните часове на поета. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 132. Неизживените скрити поражения на глада бяха покосили за две денонощия яките на вид мъже. Д. Добревски, БИ, 207. В началото на XIX в. върху България налетяла нова напаст, която покосила доста свят. Б. Ангелов, ЛС, 113. Ако тифус не беше покосил преди 30 години този човек .., той сега щеше да бъде на 75 години. К, 1963, кн. 2, 42.
6. Прен. За болка и под. — събарям, повалям някого или правя някой да се превие, прегъне, да загуби сили. Понечи да стане. Мигновено болката го покоси, той падна по лице и дълго остана така. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Топспринтьорката .. се свлече на пистата .., след като травма в кръста я покоси в квалификациите на 200 м. .. ненадейно тя се хвана за гърба и падна с изкривено от болка лице. .. Пострадалата бе откарана в клиника, където се разбра, че е получила мускулно схващане и спазми. Сега, 1999, бр. 199 [еа].
7. Прен. Със същ. живот, здраве, сили, надежди и под. Отнемам, унищожавам, разрушавам, прекъсвам, убивам. — Ще видят сенките на славни царе, .. сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота. Н. Райнов, БЛ, 232. Войната покосяваше живота на млади мъже и селата помръкваха от черни забрадки и плач на осиротели деца. Мл. Исаев, Н, 24. Нещо страшно бе покосило силите на тази жена. Ц. Лачева, СА, 18. Скръбната вест за ненадейната .. смърт на Васил Кънчев, шефа на народната просвета, .. покоси надеждите на всички, които в неговото лице съзираха ожидаеми напредък в просветата на целокупното ни отечество. Бълг., 1902, бр. 454, 5. покосявам се, покося се страд. — Ходих да пошътам на свети Ивана, ливадите помогнахме да се покосят. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Те [тревите] тряба да ся покосят и догде еще са зелени, да ся заорат. Ц. Гинчев, УЗ, 24. — Маре .., / Стояне, наша кехайо! / Се са полето пожана / и ливадето покоси. Нар. пес., СбНУ LXIV, 201.
ПОКОСЯ̀ВАМ СЕ несв.; покося̀ се св., непрех. 1. Разг. Кося се (в 1 знач.) малко, кратко време.
2. Разг. Само несв. Кося се (в 1 знач.) малко от време на време, понякога.
3. Прен. За живот, здраве и др. — разрушавам се, разклащам се, съсипвам се. Тя се развайка:"Изгориха детето ми! Покоси се животът ми!" Ив. Вазов, Съч. XXII, 138.
◊ Покосява ми се / покоси ми се сърцето. Разг. Силно се измъчвам, страдам, притеснявам, тревожа или скърбя заради някого или нещо. Кога аз само погледна на тая отсрещната учителева къщица, сърце ми се покосява. Ил. Блъсков, КУ, 52.