ПОКОЯ̀

ПОКОЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Остар. Книж. Създавам покой, спокойствие или държа в покой, на спокойствие. В килията на покойния велик труженик живее един прост калугер, .. Той лениво покои своя умствен и душевен нехар там, дето е била люлката на толкова благородни пориви у един дух, жеден за светлина. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. — Ти, .., трябва да покоиш мъжа си, да го утешаваш, да увеличаваш радостите му .., защото ти си негова робиня. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 83. Да сте проклети, дето се наядате и напивате на обилни трапези! Да сте проклети, дето покоите снагата си на меки и сладострастни постели! Н. Бончев, Р (превод), 29. покоя се страд.

ПОКОЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Намирам се в покой, неподвижен съм. Наблизо, .., лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155. До самия него [Игрил], .., лежеше Ейлюл, увита в черен козяк, .. Нейната малка детска главичка се покоеше върху коленете на младия болярин. Ст. Загорчинов, ДП, 414. ● Обр. Над жалките къщурки .., възвишава се гол рът с каменни гробища на върха. Мисля, че там се покоят останките на мъчениците. Ив. Вазов, Съч. XVI, 97. В мрачната далечина, .. се покоеше селското гробище. Т. Генов, Избр. пр, 251. Старата върба се вижда цяла — сѐ тъй обвесила клони, под които се покои гъста сянка. Ц. Церковски, ТЗ, 126. // Намирам се в покой, почивам, отдъхвам; почивам си. Всичките смъртни се покоеха в тихата люлка на Морфея, освен ония животни, които самата природа оставила на бдене да оживяват нощта. Ц. Гинчев, ГК, 247.

Покой ся с миром. Църк. Употребява се като благословия към паметта на покойник; почивай в мир, спи в мир. Ние не щем да направим зле, ако кажем: Покой ся с миром, отче Паисие, твоите пророчески думи се сбъдват вече! М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 14.

Списък на думите по буква