ПОКРАИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРА̀ЍНА ж. Остар. и диал. Край1, район, област, землище; покрайнина. Всяко семейство от къщи си носи ядене и питие не само за себе си, но и за гостете, що него ден обикновено идват от цялата Широколъшка покраина. РН, 1911, кн. 5-6, 146. Бабек е дивата планинска покраина, която зафаща билото и на двата склона на Доспат. Ив. Вазов, Съч. XVI, 68. Всяка дюлгерска чета си има своята юрия, както казват те на селата или покраината, дето са свикнали да отиват и работят занаята. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 173. Марко си ю потихом говори: / Таком Бога, гиздава девойко, / казуй, мори, от коя си рода, / от коя си пуста покраина? Нар. пес., РБЯ IV, 140.