ПОКРАЙНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРА̀ЙНИНА̀ ж. Обикн. мн. 1. Краен, отдалечен от центъра район на селище, землище, територия; краище. Земеделците повечето живееха в покрайнините, еснафите и чиновниците — в чаршията и около черквата. Г. Белев, ПЕМ, 83. Тая родопска покрайнина, пълна с красота, е пълна за нас и с исторически спомени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 66. Стайко беше дългогодишен пъдар, определен да пази долните покрайнини на лозята. Ц. Церковски, Разк., 16. Редакторите на списанието не харесваха стихотворенията, в които той [Евлоги] описваше мрачните картини от живота на градската покрайнина. А. Гуляшки, Л, 23. В покрайнините на Казанлък имат вила.
2. Диал. Край1, район, област, землище; покраина. Станах негово доверено лице, .. — превеждах му разни книжа на турски, събирах му сведения за положението в разните покрайнини на България. Д. Спространов, ОП, 206. Калиновската гора и Глоговската мома са най-голямата селска слава в цялата покрайнина. Ив. Карановски, Разк. I, 9. — Татарче, море Татарче! / Кажувай се, от коя си, / от коя си покрайнина, / покрайнина и роднина? Нар. пес., СбНУ I, 301.