ПОКРИВАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРИВА̀ЛО, мн. покривала̀ и покрива̀ла, ср. 1. Достатъчно по големина парче от гъвкава материя (обикн. плат, черга, найлон), с което се покрива нещо или някой, за да се предпази, да се скрие или с друга цел; покривка, покритие. Камионетките с брезентни покривала се носят по безлюдните среднощни улици, затворените вътре хора гадаят за посоката. Н. Христозов, ПД, 61. Долу на земята са намират седла, конски покривала. Л. Каравелов, Съч. II, 43. Една девица, която не носеше забрадка и изглеждаше, че е послушница, се приближи до ковчега и махна покривалото. Ст. Загорчинов, ЛСС, 65. А кога се обърна, да погледне татарката, тя стоеше пред него, като темна гранитна статуя, повита с покривало. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. ● Обр. Тъмнината го обгърна със своето черно покривало и се изгуби в нея като в безкрайно море. Ц. Гинчев, ГК, 328. Първото дихание на есента е фърлило покривало от увехнала замисленост въз природата. Ив. Вазов, Съч. IX, 188. Бъди за народа си сянка от пек, и покривало от студ. Ел. Мутева, РБК (превод), 131.
2. Стесн. Плат или воал, който покрива главата и лицето на някого, обикн. на жена, във връзка с обичай, правило, униформа или ритуал; було, покривка. Като забелязваха българинът, спущаха се [ханъмите] да си грабят покривалата или се затуляха зад шубраките по слоговете. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. Аравитяните са замотавали в широки покривала и имали дълги лъкове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 178. Хора рядко се мяркаха, най-вече заптиета. Тук и там из сянката ще се белне кюрдско покривало. Ст. Дичев, Р, 59. С дълбока скръб Мария Магдалина / напусна вече гроба на Христа. / Забулена в жалейно покривало, / тя в ближната градина се отби. Ив. Карановски, МП, 4. // Плат, обикн. черен, който покрива главата на духовно лице, монах, монахиня; було. Търговци казаха един ден, че князът надянал покривало и расо на монах.
Н. Райнов, ВДБ, 101. Черноризецът бе висок и през черното покривало се не виждаше образът му. Н. Райнов, КЦ, 50.
3. Нещо, което покрива някаква площ; покривка. Зимата,.., покриваше земята с бялото си покривало. Ив.Вазов, Съч. XXII, 168. Най са вредни за космите, нашите покривала на главата, които я разгорещяват, особено употреблението на нощните калпаци. Лет., 1876, 108. Разстила пролет пъстри покривала: / треви, и мак, и губер от зари. Хр. Ясенов, Събр. пр, 70. ● Обр. Лети луна в уплаха / над пропасти враждебни / червени покривала / над тъмна шир разве. Т. Траянов, ББ, 29.
4. Прен. Остар. Нещо видимо, външност, която прикрива, скрива истинската същност на някого, нещо; прикритие, покривка . От отчайванието на българите ся очакваше или да престанат борбите с патриаршията .., или да приемнат предлагаемая уния, под покривало на коя ся криеше католицизма. Г. С. Раковски, БВВ, 9-10. Формата, в която тия сбирове обличат гадните си ламтежи, е гнъсна измама, фалшиво покривало на интимните им стремежи. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
◊ Смъквам / смъкна (снемам / снема) покривалото на нещо. Книж. Разкривам същността или истинската същност на нещо, някого. Японските вестници "Асахи", "Майници" и други единодушно изказват възхищението си от подвига на съветските учени, които са успели да снемат покривалото на многовековните тайни на Луната. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Разкъсвам / разкъсам покривалото на нещо. Книж. Отърсвам се, освобождавам се от нещо. Изкуството на Италия — Ренесансът — е върховна еманация на живия човешки дух, разкъсал тежкото покривало на схоластиката и догматизма. НК, 1958, бр. 29, 5.