ПОКРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРО̀В1 м. 1. Покривало, покривка за църковна мебел, поднос, икона и под. Единият [калугер] поддържаше над главата си висок сребърен потир, припокрит с плътен морав покров, чиито краища падаха на четири тежки ъгли надолу. Ст. Загорчинов, ЛСС, 134-135. В долния градински кът се бяха събрали купчина жени. Те кръщаваха едно малко дете. Върху мек родопски покров бяха сложили кръстилницата с топлата вода, китка босилек, смин и стръкче здравец. А. Каралийчев, ПГ, 126. Най-после той остава без сили и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие. Елин Пелин, ЛД, 68. Старата целуваше земята, .. и недоизричаше молитвата си: "Света богородичке, покров ще ти направя и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице." М. Грубешлиева, ПП, 69. ● Обр. Сенките на сумрака пълзяха като сива мъгла... Те забуляха бурканите на тезгяха, покриваха с тъмносив покров сандъците .., изпълваха целия дюкян. Д. Спространов, С, 117.
2. Стесн. Покривало, платно, с което се покрива мъртвец; плащеница. Покрит [мъртвецът] с платнений покров, .. го положват в гробът. СбНУКШ ч. III, 144. Думам им; стойте да си вземем платното, нал съм го затова божем приготвила, — за покров у носилото, а они вървят си, па не слушат. М. Георгиев, Избр. разк., 167. Когато умра недейте да ме оплаквате и кичите. / Сложете ми, наместо постеля, картата на земното кълбо, / наместо покров — картата на звездното небо. Е. Багряна, ЗМ, 75. От тоя дар не ще се раздели: / със шала ще превързва свойте рани, / лице ще тули от очите зли, / възглавка той в ареста ще ѝ стане, / покров — когато смърт я повали. Бл. Димитрова, Л, 45. // Завивка, покривка (във 2 знач.). Па легнала Алема девойкя, / завила се със бели покрови. Нар. пес., СбНУ XLIII, 322. Златаров бе отхвърлил шарения покров, запретнал ризката на болното и го преслушваше. Вл. Полянов, БВП, 9.
3. Остар., сега поет. Покривало (във 2 и 3 знач.), покривка (в 3 и 4 знач.). Дърветата хвърляха вече плътна сянка, под техния покров на тихите места рибата привечер скачаше да улови муха или паднала гъсеница. Д. Фучеджиев, Р, 276. Сваля от главата си покровът, изува ся, направи три поклона и стои до малкийт вход в папертата. З. Петров и др. ЧБ (превод), 165. Мястото и броя на нянките е различен в различни животни. Така съще и естествений им покров е различен, едни имат кости на главата си, рогове; а други зурла или хобот. Д. Мутев, ЕИ, 16. Животът е нива: блазе си му който, / .. дочака да види как зърното бавно / кълни и подава през снежни покрови / зеленото стръкче. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 5. Как чувства се душата ми сиротна / под облачния мълчалив покров. Н. Ракитин, Ст II, 26. ● Обр. Проснати под слънчеви покрови, / далеч греят златните жита. Кр. Белев, ПЗБ, 42. Спи Търново в блянове сладки / под златний покров на луната. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 38.
4. Поет. Обикн. в съчет. с прил. син, небесен, звезден и др. Небе, небосвод. Оправи се времето, кротък покров се синна над кули и зъбчати стени. Ем. Станев, А, 186. Мина се час, мина се втор, — никъде живот! Цари нощта и диша само заливът, отразил звездния покров. А. Страшимиров, Съч. V, 414. Отечество, не си ли достойно за любов?/ .. Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров? Ив. Вазов, Съч. II, 5. Върнете ми безбурната любов, / върнете ми желанията прежни, / и Тракия с лазурния покров, / и Тракия с лазурите безбрежни. Н. Лилиев, Ст 1932, 93. И мълнии разтърсват македонските покрови. В. Марковски, ПЗ, 395. // Обикн. в съчет. с небе, небесен. Небесен свод, шир, простор. Аз нямам дом, където бездомен да почина, / ни пролетни градини в предутринна роса — / и аз съм като странник без подслон и родина, / и страдам под покрова на всички небеса. Хр. Ясенов, Събр. пр, 19. А месец разстила / покрови небесни / от синия свод. Н. Лилиев, Ст 1932, 16. Но знам, че нявга ще разкрие / небето грейнали покрови. Н. Хрелков, ДД, 55.
5. Остар. Покрив (в 1 знач.). Покровете на къщята бяха провалени, черни и дрипави. П. Хитов, МП, 13. Пламен с шипение изхвърча.., стени ся събарят, покров по части ся проваля. С. Радулов, ГМП (превод), 136. Свети Никола църкви гради, / зидове му са сърма и сребро, / покрове му е той чисто злато. Нар. пес., СбНУ XLIII, 476.
6. Прен. Остар., сега поет. Обикн. със съгл. опред. Дом, подслон; покрив. Извръщаше често слъзящите си очи към отеческий си покров, но мало по мало звоничните църковни и башните на двореца ся изгубиха от очите ѝ зад една могила, покрита от зеленина. Х. Пашов и др., ЦП, 39. Има
32 дружества за прегледвание сиромаси болници, у които намират покров.. 60,000 души през годината. Лет., 1871, 203-204. Българийо,.., Ти, даде ми милувката / и първия покров. Ив. Вазов, Съч. II, 62-63. И цафара овчарска нарежда / за безкрайната тяхна любов, / за умрялата светла надежда — / и почернений роден покров. Н. Хрелков, ДД, 57. Но с кокичета снежни закичена, / ти си пак без другар и покров. Хр. Смирненски, Съч. I, 15.
7. Само ед. Сел.-стоп. Съвкупност от културни растения, които се издигат по-високо от други, разположени под тях. При полските тревополни сеитбообращения с едно тревно поле многогодишните треви се отглеждат под покров на житни растения и се използуват само една година. Пр, 1953, кн. 6, 19. След прекъсване поради снеговалежа на 20 март посевният план бе изпълнен за грах 100 на 100 / ... /, покров на люцерна — 100. РД, 1950, бр. 88, 1.
◊ Под един покров. Остар. Заедно, съвместно в един дом. Некогаш и по десет деца под един покров, в едно легло са спали. И сега още мнозина така живеят в Преспа. Д. Талев, ПК, 331-332. В околностите на нос Добра надежда живеят един вид врабчета, които се наричат републиканци, защото си построяват гнезда за всичката колония под един покров. Н, 1881, кн. 2, 129. Под някакъв, нечий покров. Остар. В някакъв, нечий дом. Пей, що майка ти е пяла / под сюрмашкия покров,/ пей за битки, за раздяла. Ив. Вазов, Съч. IV, 176. Родил съм се на бял покров. Диал. Живея леко, без труд и грижи.
ПОКРО̀В2 м. Геол. Понякога с прил. лавов. Пласт от различни минерали, образуван от втърдяване на лава върху земната повърхност или като част от скала. Ефузия се нарича изригването на течни подвижни магми, образуващи потоци и покрови. Г. Георгиев, П, 115. Основната лава е по-подвижна. Тя се разлива нашироко и при затвърдяване образува покрови и потоци. Ст. Бошев и др., ГГ, 200. Формите на находищата на ефузивните скали са: покрови и втвърдени лавови потоци на повърхността с различна мощност. Гр. Николаев и др., ОГ, 47. Риолитът и днес се образува при застиването на лавата.. Формите на неговите находища са лавови потоци, лавови покрови (разливи), .. и пр. Геол. IX кл, 103.
ПОКРО̀В3 м. Остар. Покровителство, закрила. — Да си жива, учителке, че ни доведе тука — повториха мнозина тая благословия и си приказваха жените помежду си с плаха надежда: — Нема да влезат поганците в гората. Нема да се решат. Нема да ни усетят, нема да ни намерят. Дано Господ да ни запази под своя покров. Д. Талев, И, 587. Свети Иван, първият ѝ [на Рила] заселител, ревниво я е запазил от нахлуването на световните мълви и на живота, тя стои под неговия покров, тя се е превърнала от планина на светиня. Ив. Вазов, Съч. XV, 3.
◊ Покров Богородичен.Църк. Християнски празник, отбелязван на 1 октомври, свързан с легендата за чудодейно явяване и покровителство на Света Богородица в Константинопол в началото на X в. (910 г., по времето на император Лъв VI), благодарение на което били прогонени сарацините, обсадили града.