ПОКРОВИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРОВЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. 1. Покровителствен (в 1 и 3 знач.); закрилнически, защѝтен, покровителски. Той [бълг. народ] моли прочее покровителните сили на Източните християне да посредствуват, за да му са даде правото да си са управлява от сега нататък самичек. НБ,1876, бр. 39, 149. Тоя разговор,.., ставаше не на тротоара, а в една алея на градската градина под покровителната сянка на рунтавите акации. Ив. Вазов, Съч. IX, 137. Детето няма го вече; пристанва от да ся съглежда под покровителната защита на бащината къща, съзира един свят простран и нов .., юношата ся хвърля разпален в тоя свят, гдето го чакат толкози удоволствия и толкози скръби. М. Чомакова, (превод) Ч, 1871, кн. 21, 662. Поклонение на някой одушевен или неодушевен предмет, който си избира всякой и го брои като свое покровително божество. Й. Груев, З, 47. Иванов го поздрави с покровителен тон и представи Хрисантову селския псалт и съвременно помощник на учителя. Ив. Вазов, Съч. VI, 197.

2. Който служи за покровителство, протекция; покровителствен. С едно покровително писмо .., той почна пътуванието си. ИХЦ (превод), 96. Спомагателните членове биват покровителни / .. /, основателни / .. / и благодетелни / .. /; а за почетни членове се провъзгласяват лицата, заслужили на човечеството изобщо или на българския народ и на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 1966, 119.