ПОКРУСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКРУСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; покру̀ся̀, покру̀сѝш, мин. св. покру̀сѝх, св., прех. Книж. 1. Причинявам покруса (в 1 знач.), дълбока мъка и отчаяние у някого; съкрушавам, сломявам, съсипвам, пречупвам. Той [Теодосий] бе отслабнал,.., па и нови мисли и несгоди покрусяваха душата му: много неща не бяха станали, както той ги редеше, а други изневидело го бяха слетели по пътя. Ст. Загорчинов, ДП, 231. Болестта на Мария я [майката на Борис] беше покрусила дълбоко. Катастрофата в семейния живот на Борис я караше да мисли с тревога за бъдещето му. Д. Димов, Т, 220. Едно по-сурово наказание щеше да покруси Владимир. А Владо си ни беше на всички в сърцата. М. Кюркчиев, ВВ, 23. Злините на живота го покрусили. Срамният трон го отвратил. И поетът иска от камъка да му даде мъртвешката си коравина, за да не чувствува раните си. Ст. Станчев, НР, 22. Тя просто обожаваше своя мълчалив, разсеян брат, толкова висок и хубав.. И не можеше да разбере защо я гледа така намусено. Много по-късно узна страшната причина — бе погубила майка си. Това неказано обвинение така я покруси, че тя изведнъж изстина към брат си. П. Вежинов, НБК, 155. Когато шовинистите,.., замечтаха за Цариград и продължиха войната при Чаталджа — .., — те убиха патриотизма у народа, покрусиха душата му и докараха погромите. М. Кремен, РЯ, 248. На 18 юни 1936 г. вестта за неговата [на Горки] смърт покрусява цялата страна, целия свят. Лит. XI кл, 1964, 123.
2. Остар. и диал. Оскърбявам, унижавам някого, нещо, потъпквам обикн. честта на някого, нещо; очерням, поругавам, обиждам. Но други волности Бальо не си позволяваше .. Никой, напр. не помнеше от него да е покрусил било с поглед, било с дума някоя жена. Ст. Чилингиров, ХНН, 131. Никога не предполагах, че ти си способен да сториш тия две неща: да престъпиш моята царска заповед и да покрусиш моята семейна чест. Ив. Вазов, Съч. XX, 48. Милкана — .. Откак ти си дойде, из село са плъзнали думи за мене. По-добре умрял да беше, както те знаехме, отколкото доброто ми име да покрусиш. Р. Стоянов, М, 33.
3. Остар. и диал. Унищожавам, съсипвам нещо добро, ценно. И пътят към тази висота бе: откриване човека в ония слоеве, в които новото време не бе покрусило самобитния племенен творчески импулс. А. Страшимиров, ЕД, 11.покрусявам се, покруся се страд.
ПОКРУСЯ̀ВАМ СЕ несв.; покру̀ся̀ се св., непрех. Книж. 1. Обхваща ме покруса, мъка; покрусвам се, измъчвам се, тормозя се, страдам. Неговото момчешко добро сърце, обзето преди малко от необяснима злина, от прищявката на силния да предизвика и унизи по-слабия, сега се покруси от парлива горчивина. Т. Харманджиев, Р, 100. Когато остана сам в очакване да разпънат палатката и сенника му и приближените да се съберат накуп за обсъждане на предстоящия бой, Пресиян почувствува, че у него нещо се покрусява. Й. Вълчев, СКН, 172.
2. Остар. и диал. Съсипвам се духовно или физически; изпадам, западам.
3. Остар. и диал. Понасям, претърпявам духовен удар; сломявам се, съсипвам се. Отчаяние, страх и смъртна болка обзеха стареца. И за първи път у него се покруси и разколеба тая голяма вяра, която крепеше старините му. Й. Йовков, Разк. I, 130. Като се върнаха вечерта в къщи и Тинка забележи слабо прикриваното недоволство на свекърва си,.., веселостта ѝ бързо се покруси и сърцето ѝ се обля пак с тъга и огорчение. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.