ПОКРЪСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЪ̀СТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от покръстя като прил. Който е станал християнин. Героят на Вазовата повест Дормидолски се оженва за хубавата Елена, покръстена туркиня. НК, 1958, бр. 51, 6. Другите исторически лица в драмата са: Георги Тертер,.., и Казим-бег, покръстен татарин с изменчив характер, загинал после с Ивайла в Крим. Ив. Вазов, Съч. XXI, 7. Отляво на Иван Александър [в миниатюрата] е неговата жена — покръстената еврейка Теодора. Ст. Михайлов, БС, 104. Покръстени езичници.