ПОКРЪ̀СТЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Човек, който е приел друга, обикн. християнска вяра. Да те чува Господ от нов покръстеник. Погов., Н. Геров, РБЯ IV, 142.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.