ПОКРЪШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКРЪ̀ШКВАМ, ‑аш, несв.; покръ̀шкам, ‑аш, св., непрех. Разг. 1. Кръшкам малко, известно време. На това, за което му говореше Богатин, той не гледаше като на нещо сериозно. Ще покръшка, ще се посърди, ще се смири. Та, за него ли е Дуралийската учителка! Ив. Карановски, Разк. I, 167. Ще покръшкам, разбира се, но ще приема... Ив. Вазов, Д, 63.

2. Само несв. Кръшкам понякога, от време на време. — Мераклия е той, стар мераклия по чужди булки. Покръшква, ама майсторски и успешно. Тарас, СГ, 123.