ПОКУПАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУПА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Обикн. в съчет.: Покупателен фонд. Икон. Част от паричните доходи на населе‑

нието, които се отделят за купуване на стоки. Покупателна възможност (способност, сила). Възможност на някого да купува, поради наличие на пари, на определени доходи. У нас покупателната способност на народните работнически и селски маси намалява всяка година. Кр. Белев, З, 79. Строили са се къщи: по-трайни, по-солидни, с тухли и други, дървени с по-кратък живот, в зависимост от покупателната сила на клиентите. Г. Белев, КВА, 150. Покупателна стойност. Икон. Възможност да се купят определено количество стоки с единица от дадена валута. Това е един твърде сложен въпрос, тъй като върху истинската покупателна стойност на всяка монетна единица в различните времена са оказвали влияние множество различни икономически фактори. Хр. Ковачевски, СК, 117. Покупателната сила на българския лев за периода 1952-1960 година се увеличи с близо 42 на сто. РД, 1961, бр. 301, 2.

2. Остар. Който се занимава или е свързан с купуване, изкупуване. По решение на МПК са подарени 12 художествени произведения от Общата художествена изложба — 1957 год., закупени от държавна покупателна комисия. НК, 1958, бр-. 40, 6. — След като всички спрат покупките [на ценни книжа] — зашепна Бьондал, — ще настъпи паника между малките [търговци], ония в покупателните райони. П. Спасов, ХлХ, 22.