ПОКУСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКУСЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; покуся̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Опитвам, опитвам се; покушавам1, покушавам се. Дигнаха тялото му с големи войнски .. почести пред очите на [х]уните , които не ся покусиха да ги безпокоят. Г. Кръстевич, ИБ, 385. Теодор го съветва отечески да не се покуси да отиде без стоката, защото много ще сбърка. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 626.