ПОКУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКУША̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; покуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Опитвам, опитвам се; покушавам се, покусявам се. Всуе покушаваше он, и с нозе и с глава, да ся измъкне и отдалечи от тамо. БДн, 1857, бр. 6, 24. Прошедшаго месеца явно са покушавали да учинат някаква си неурядба, но не са били благополучни. БДн, 1857, бр. 5, 20. И вси тия други мълчат, само едни талианци покушиха сега да подигнат бунт. БДн, 1857, бр. 4, 13.

ПОКУША̀ВАМ СЕ несв.; покуша̀ се св., непрех. Остар. и диал. Опитвам се; покусявам се, покушавам¹. Много учени ся са покушавали чрез различни .. изпитания и изледования да достигнат до някакво си удовлетворително следствие, но не са могли. Г. С. Раковски, БС, 20. Такива недостатки са неизбежни всякому, който ся покушава да пише за такива важни исторически работи. Г. Кръстевич, ОДК, 1. Някой си охридчанин, на име Георгий, человек с чувства християнски и с желание за народност и язик, покуши ся пред осем години семе да хвърли между овий народ, кой ся бе потопил в помрачение с облаците мудрости греческаго язика. ЦВ, 1860, бр. 475, 2.

ПОКУША̀ВАМ², ‑аш, несв.; покуся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Изкушавам. Неопределените му желания са без цел, работите без правило; но мъчнотията го покушава, опасността го привлича. Ч, 1871, кн. 21, 663. покушавам се, покуся се страд.