ПОКЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За растение, семе — пускам кълн; пониквам, изниквам, прораствам, кълня. Има вид кактуси, които в здрачната привечер приличат на митични същества, .. те пускат корени направо в лавата или в най-сухата и каменлива почва, там, където трудно покълва друго растение. Л. Стефанова, ВМ, 7. Рано през пролетта сухият, топлият вятър разтвори люспите на шишарките и оттам покапаха на снега семена безброй. Зачаках да покълнат. Н. Хайтов, ШГ, 166. Сега на това летище, на което не е кацвал нито един самолет, е покълнала плахо тревица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 290. А снопите чернеят от дъжд и ветрове, нападат ги орляци врабци. Случи ли се дъждовно лято, така и ще покълне житото на кръстците. В. Геновска, СГ, 315. ^● Обр. — Бре, бре, каква се източила, като бука. — .. Да не повярва човек, че си от добруджанско семе покълнала, на балканджийка мязаш! А. Гуляшки, СВ, 129. Може би на този човек, който търсеше, той щеше да даде шепа зърна от своето знание. Може би ще покълнат и ще дадат хубава жетва. В. Геновска, СГ, 133.

2. За площ — покривам се с кълнове на посадени семена; пониквам, изниквам, кълня. Нивите покълват.

3. Прен. За чувство, мисъл, идея и под. — зараждам се, появявам се и започвам да се оформям, утвърждавам, разпространявам и под.; кълня. В него вече беше покълнала една мисъл и той не смееше да я изкаже пред други; богатата наследница беше увлечена в него. М. Грубешлиева, ПИУ, 211. Користта и дребнавите борби за лично достойнство навярно щяха да разколебаят народа и да обрекат великата идея на гибел, преди още да е покълнала и узряла. Н. Никифоров, ПВ, 63. — Ивайло не довърши мислите си, не изясни желанието, което покълна в душата му, но тежестта в сърцето намаля, стана му по-леко, по-светло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 391.