ПОКЪЛНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОКЪ̀ЛНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от покъ̀лна като прил. 1. За семе, растение — който има кълн. Покълналите зелеви семена поникват и изнасят семеделите на повърхността. Бтн. V и VI кл (превод), 98. Богати на витамин В1 са бирената мая, оризовите трици, пшеницата, покълналите семена на ръжта и ечемика,.., бобовите растения и други. Анат. VIII кл, 1965, 109.
2. За площ — който е покрит с кълнове от засадени семена. Топло слънце огряваше покълналите ниви, блатото лъщеше сред голите, сивозелени ливади. Ем. Станев, ЯГ, 95.