ПОКЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀Р предл. Диал. Покрай, край. Вчера покър вас минувах, / майка ти просо вееше, / вееше и наричаше. Нар. пес., СбГЯ, 241. Покър нас, либе, да минеш, / покрай нашите вратници. Нар. пес., СбГЯ, 97. Сутрина рано подраня, / рано на нива да ида, / покър кладенец помина, / моми ма мерят със китки. Нар. пес., СбГЯ, 247.