ПОКЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; покъ̀рпя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. и непрех. Кърпя малко, известно време. Трябва да седна да покърпя, много неща са скъсани.

2. Прех. Диал. Закърпвам, изкърпвам нещо или дрехите на някого. — Аз, графе, да прощаваш, мога и да покърпя тия панти. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 129. "Да я [момичето] погледам не е голямо бреме. Дене за мен работа, а вечер имам време, иглата зема и я покърпя... Що е строг сега светът към нази?" Ив. Вазов, Съч. X, 152. покърпвам се, покърпя се страд. и възвр.