ПОКЪРТЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОКЪ̀РТЕНО нареч. 1. С израз на силно вълнение; трогнато, развълнувано. — Аз тръгвам утре. Защо трябва да тръгна, кой ме вика да ви оставя и да отида там, защо не можа да се откажа, това са работи стари, които ти знаеш много добре... — казал покъртено Христо на своята майка. З. Стоянов, ХБ, 277-278.

2. Остар. Покъртително. Петруна му описва покъртено тежкото им положение, нейната кротка хубост утроява силата на думите ѝ. Ив. Вазов, Съч. IХ, 156.