ПОКЪ̀РТЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от покъртям и от покъртям се; покъртване1. "Прощавай, бъди здрав, брате!" Той произнесе тези думи с таквази благосклонност и с таквази любезна усмихка, щото Пикильо усети едно вътрешно покъртяне. Н. Михайловски, ПА (превод), 86.