ПОКЪ̀СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от покъсвам и от покъсвам се; скъсване. Блясна на слънце нож в ръцете на персиеца .., който малко преди това беше бит, а нему на страна рипна като лъв .. оня ерменец, който го беше налагал на покъсване. Св. Миларов, СЦТ, 127.