ПОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛ¹, по̀лът, по̀ла, мн. по̀лове, след. числ. по̀ла, м. 1. Само ед. Съвкупност от анатомични, физиологични, генетични и психически особености, белези, които отличават мъжа и жената, както и мъжките и женските животни едни от други. Открито бе, че признакът пол се намира в една от хромозомите на организма. Хр. Одисеев, ТН, 47. Свети Григорий Богослов бил син на един египетски цар у старо време. Он се родил без пол — ни мъжко, ни женско. Нар. прик., СбНУ, III, 176. Гимнастическите упражнения са образували почти най-важната част на младежкото възпитание без разлика на пол. Р, 1927, бр.240, 241-242. А тамо виж Тирезий, кой менил е / дваж своя пол: от мъж жена станал, / и изново вид мъжки придобил е. К. Величков, Ад (превод), 172. Дете от мъжки пол. // Тези особености като причина, инстинкт за сексуално желание обикн. на същество с единия тип особености към същество с другия тип особености или за други действия, прояви; сексуалност, секс. Двамата може да се влюбят и привържат. Полът е силно нещо. Бл. Димитрова, От, 28. В действителност Лора съвсем не е била такава. У нея полът е бил второстепенно нещо — не е представлявал пружина, нито някакво първично начало. М. Кремен, РЯ, 318. Пол, грях и смърт — ето тезата на романа, при художествената обработка на която Бунин прониква дълбоко в трагичната природа на човека. Р, 1927, бр. 252, 4. Телесните желания са: гладът, жаждата, желанието на пола. Ч, 1871, бр. 19, 585.

2. Всяка една от групите хора (мъже или жени) или животни (мъжки или женски) с еднообразни такива особености, белези. Тя е открита [висшата школа] така също и за двата пола, т.е. и за момчетата, и за момичетата. Знан. 1875, бр. 20-21, 320. Говоря ти .. за обикновената любов към жена и за онова чудно влечение на половете един към друг, което образува основата на живота към всемира. Кр. Велков, СБ, 94. И престарелият Платон,.., иска да се премахне това преобразование на жените; .., че природна разлика между способностите на двата пола няма. Р, 1926, бр. 229, 3. Двете от тия кучета,.., са обикновени овчарки. Мишка,.., има всички добродетели и всички пороци на своя пол. Тя е бяла и чиста като сняг. Й. Йовков, Разк. I, 101-102.

◊ Женски<ят> пол. 1. Биол. Съвкупност от анатомо-физиологични признаци, отличаващи жената от мъжа или самката от самеца, свързани с износването и раждането на плод, рожба. 2. Събир. Всички жени, взети като едно цяло; жените, слабият пол, нежният пол. Образованието на женският пол не е за благополучието само на жената частно, но е и за благополучието на цял дом, цяла челяд и по-нататък на цяло човечество. Ступ., 1875, бр. 4, 31. Жалостно е било положението на женския пол. Ч. 1870, бр. 4, 111. 2. Мъжки<ят> пол. 1. Биол. Съвкупност от анатомо-физиологични признаци, отличаващи мъжа от жената или самеца от самката, свързани с произвеждане на сперматозоиди и оплождане. 2. Събир. Всички мъже, взети като едно цяло; мъжете, силният пол. Сякой знае, че у азиатците мъжкият пол господствува. НБ, 1876, бр. 3, 11. Нежният (слабият) пол. Книж.; Красен (красният) пол. Остар. Книж. Жените; женският пол. Познатите ми от нежния пол — .. — също образуваха два лагера. Някои смятаха, че съм приличал на Христос, а останалите — на разбойник. Б. Райнов, ТП, 81. — О! Тие руси, винаги са майстори да галят, да думат приятни неща на слабия пол. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 58. Той е млад, хубавец, с големи слабости към красния пол. Д. Войников, РК, 78. Силният пол. Мъжете; мъжкият пол. На тази маса обядваха и вечеряха всеки ден всичките единадесет първи приятелки .. в това весело и приятно девиче гнездо не можеше да проникне нито един представител на силния пол. П. Незнакомов, БЧ, 123. Що се отнася до жените инженери — ръководители на групи, те по всички данни — .., превъзхождат представителите на силния пол. Хр. Домозетов, ОР, 42.

ПОЛ², по̀лът, по̀ла, мн. по̀лове, след числ. по̀ла, м. Остар. Под. Полът беше покрит с шарени черги. Ив. Вазов, СбНУ I, 19. Една вихрушка от черни фракове и полувъздушни свилени рокли се завъртя по гладкия пол. Ив. Вазов, Съч. ХI, 200. Димо си пола постелье, / та си е Дойна легнала, / легнала, та си заспала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 140.

ПОЛ³, по̀лът, по̀ла, мн. по̀лове, след числ. по̀ла, м. Остар. Жълтица, наполеон. — Дай два пола и половина. — Два пола и половина? Колко е то? — Педесе лева. — Добре, ще ти дам четирийсет лева. Два пола. Й. Йовков, ПГ, 13. Майстор Бою подарява на младото семейство един златен подарък, който струва петстотин пола. Г. Мишев, ЕП, 59. Звънът на златните полове беше замаял главите. Депутатите пущаха дневните си в гърнета, големците почнаха да дигат къщи. А. Каралийчев, ПГ, 206. Тодор дружина думаше: / .. / В меня има пет пола, / пет пола, пет напальона, / я ги от меня вземете, / двата изяжте, изпийте, / трите на мама занесте. Нар. пес., СбВСт, 95.

— От рум. pol '20 леи' вероят. от рус. пол ' половина'.

ПОЛ неизм., числ. Остар. и диал. 1. Половин; половина. — Булка, дай му пол ока вино. Й. Йовков, ВАХ, 73. По-напред — по пол година се не виждахме и пак ти ме мислеше. П. Тодоров, Събр.пр II, 175. Акулата достига четири и пол или до пет сажени дължина. С. Бобчев, ПОС (превод), 310. Кога дошол [Марко] стреде на пол пата, / що ми видел едно чудно чудо. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 100.

2. Като същ. по̀л<ът> (по̀ла), мн. няма, м. Половина. Постеля не чинело да се постели и да се спие на нея с възглавницата към среднийт пол на огнището. СбНУКШ ч. III, 199. Често най-вече кашалотът са мъчи дано да подхвърли с ужасната си опашка лодката,.., или пък бърже като поразклати опашката си във въздуха, с размах я слага на лодката, която разсича през пол. С. Бобчев, ПОС (превод), 319. Михал войвода вино пий, / .. / слугар му беше Станка робинка, / да му долива златната чеша, / до пол вино, до пол сълза. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 21. До пол чаша наливаше, / наливаше с добро вино. Нар. пес., СбНУ II, 8.

◊ От пол ока риба изкарали три литра хайвер. Диал. Употребява се, когато някой каже голяма лъжа.