ПОЛАБСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛА̀БСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Истор. 1. Който се отнася до полаби. Към западните славяни сега се числят поляци, словаци и чехи. В миналото към тях са принадлежали полабските и прибалтийски славяни, които били изтребени от германските феодали или били понемчени. Ист VI кл, 37. Югоизточний клон има три разделения: ..; а Западний — четире: Полска (Лехска), Чешко-Моравска, Лужицко-Сорабска и .. умрялата полабска реч. У, 1871, бр. 24, 379. Полабски език.

2. Като същ. полабски м. Западнославянски език, говорен от полабите, който изчезва около средата на 18 в. и се заменя с немски.

Секи от тях [славянските народи] обработи свое собствено наречие. Тъй се различават днес езиците: новобългарския,.., полабския, който .. съвсем изчезна и са изгуби в преминалото столетие. Пч, 1871, кн. 6, 59. На полабски има молитви, речници и народни песни.