ПОЛАГАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛАГА̀ЕМ <СЕ>, ‑а <се>, ‑о <се>, мн. ‑и <се>, прил. Книж. 1. Който се полага на някого за негова дейност, проява, обикн. по съществуващи, установени правила, уредби, закони. — Решихме да помолим коменданта на полка да ни отпусне полагаемите се продукти. Ив. Мартинов, СНУ, 146. Плажът гъмжи от хора — .., които се радват на полагаемия си отпуск. В. Сотиров, ЛНП, 25. Ден след ден ловците се редяха, ядяха полагаемите им се пилета, а когато всички се изредиха, почнаха пак отначало. Й. Радичков, В, 137. Докато залезе слънцето, [майорът] казва, покойникът трябва да се погребе с всички полагаеми се почести и салюти. П. Незнакомов, БЧ, 21-22. Полагаемо се възнаграждение. Полагаемо се наказание.

2. Като същ. полагаемото <се> ср. Книж. Нещо, което се полага на някого, което някой следва да получи или което заслужава. Лекарят и тях преглеждаше за превантивност, и на тях даваше европейски лекарства и си вземаше полагаемото. Г. Краев, Ч, 211. Тоя същия Васко да Гама ни беше чупил едно време прозореца с прашка и аз го гоних през четири квартала, за да му дам полагаемото. П. Незнакомов, СНП, 37. Патрикията, разбира се, искаше да се поправи манастирът, но него го бе яд на братята, защото криеха приходите си и не му изпращаха полагаемото се. Вл. Свинтила, СЗЗ, 133.