ПОЛАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛА̀ЗВАМ¹, ‑аш, несв.; пола̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. С предл. по. За насекомо или влечуго — започвам да лазя, да се придвижвам някъде, по нещо с лазене, пълзене. В този момент той [Евгени] забеляза една божа кравичка да пълзи по ръкава на Захаров. Буболечката стигна края на ръкава и оттам полази по дланта на Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 126. Очиларката се свлече на стола,.. След това, привлечена от равномерното хъркане на Васил, полази по кревата към главата му. Ив. Планински, БС, 49. То човек без гадове не може — де ще изтребиш бълхи и дървеници, но срам и резил е да ти полази въшка по врата или дрехата. Д. Талев, ЖС, 22. Млад Стоян станва шарен змей. / Той си по люлка полази. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 48. Първо се показа къщата, после тялото на охлюва и той полази по пътеката.

2. Прех. За насекомо или влечуго — лазя по нещо или по някого обикн. навсякъде, по цялата му повърхност или тяло; облазвам. Магарето е чисто животно. То не може да търпи никаква муха по тялото си. Щом го полазиха хапливите насекоми, то полудя от страх и ужас. Елин Пелин, ЯБ, 19. Влизането в тях [в заразените палатки] особено нощно време, бе цял подвиг, тъй като при слабата светлина човек газеше върху дрипите и заразените въшки го полазваха веднага. Д. Димов, ОД, 150. В съня си усетих, че нещо ме полази. Протегнах ръка да отмахна буболечката и напипах нещо студено и гъвкаво .. Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии. А. Каралийчев, С, 217.

3.За човек или животно — започвам да се придвижвам, като лазя, с лазене, пълзене. Неведнъж Спас идваше на скалата дебнешком, .. Полазваше по очи и се закриваше зад скалните отломки. Д. Добревски, БКН, 13. Тогава полазвам на четири крака като котка. Гледам веднъж да стигна пътя. П. Михайлов, МП, 120. Стефанов я [жена си] изпрати, взе книга и легна до детето. А то сякаш отдавна чакаше тоя час — заломоти нещо свое, разрита се и полази по гър‑

дите му. Х. Русев, ПЗ, 132. Митко полази по един от тия дебели корени над пропастта пред смаяния поглед на майка си. М. Марчевски, МП, 99. Един от последните вагони пламнал .. Ен Сик се двоумил само една секунда. Той се пъхнал бързо под влака и полазил под вагоните. Стигнал запаления вагон, откачил го от незасегнатите съседни вагони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 51. — Убий ме! — И майката смело полазва / към своята мъничка рожба. К. Христов, Избр. ст, 286.

4.За човек или животно — лазя малко, за кратко време. Момъкът се спусна, полази в стърнището и пръстите му зашариха по сухия, ситен добруджански чернозем. Н. Тихолов, ДКД, 165. После изпъна крака, полази като мечка, загърби се и подложи лакът под главата си. О. Василев, ЖБ, 394. — Хайде, излизайте — двама оттук, другите след мене, ще полазим и ще се измъкнем от прохода над пещите. Д. Добревски, БКН, 104. Като полази малко и се поразкърши, той стана от земята, изправи се и криво-ляво яхна магарицата. Хр. Пелитев, ХО, 65.

5. Прен. Обикн. за множество от хора, превозно средство, транспорт — тръгвам съвсем бавно, полека. На свещеника му дожаля. — Към брестовете .. — съгласи се той,.. Алените хоругви трепнаха. Гласът на клисаря се поде и дългата върволица полази пак. Елин Пелин, Съч. III, 93. Третият звънец бие, тренът полазва, майка ми се качва още веднъж на стъпалото да ми хване ръката. К. Величков, ПССъч. I, 127. Дядо Златан дръпна въжените поводи на малкото конче и каруцата полази по прашния път. Р, 1926, бр. 225, 1.

6. Прен.За човек или животно — започвам да се изкачвам бавно, с усилие. Пийнали по чашка ракия, ние яхваме и полазваме нагоре. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 50. Изпърво те са малко, после стават все повече, пръскат се нашироко, полазват въз дола и додето горният им край стигне до върха, отдоле те все още се точат и точат. Т. Влайков, Пр. I, 3. Яростният вятър препускал от върха .. Четата едва полазвала нагоре, но се откопчила от засадата. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Някога нашият отряд се срина от планината, прецапахме намалелите води на Черна река и полазихме по гърбицата на Кървав Стоен. Ст. Сивриев, ЗСБ, 87. Мъчно може да се опише, какво настъпи в пълната с вълци и лисици дупка. Всеки хищник се опитваше да полази нагоре по стената. О. Василев, ДГ, 96.

7. Прен. За път, пътека и под. — ставам постепенно по-полегат и започвам да преминавам под наклон нагоре. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Постепенно пътят се стеснява, минава високо над водопада, който Крива река образува в края на стеснената долина, и като тясна планинска пътека полазва по голия и стръмен източен склон на в. Петково гумно (1099 м). М. Гловня и др., Р, 156.

8. За растение — като се придържам към някаква повърхност се разпростирам върху нея, обхващам я, покривам я; попъплям. Малкото, хилаво лозе на "Нова Мизия" е полазило насам, към собственото му лозе. Ст. Марков, ДБ, 156. Стоеше, прехапал устни, коленичил, загледан в тъмния жилав мъх, който бе полазил по паметника. К. Колев, ТЕ, 64. Под навеса, уплетен от високо полазилия бръшлян, видя Недялка с децата. В. Геновска, СГ, 38. Дъбът все си растял и ширел клони .. Но ето еднаж до дънера му израсла една тиква .. Тя пуснала ластар и проточила тънка, нежна милина .. И милината полазва по дъба. Ст.Чилингиров, ХНН, 53. Обичам да я гледам в ранна пролет, / когато я облъхне топъл лъх, / когато върху плещите ѝ голи / полазва нежен зеленикав мъх. Д. Пантелеев, ВДК, 49.

9. Само св. За къща, дърво, земен участък — разполагам се, намирам се върху склон, стръмнина. Те обичаха града, полазил по хълмовете от двете страни на Вардара. Д. Спространов, С, 135. По витошките поли са полазили нивите и на всички останали села. П. Делирадев, В, 230. Към сини небеса / полазили какви не дървеса. К. Христов, ЧБ, 25.

10. За течност — започвам да се стичам или да се разпространявам бавно. Дъжд, вали дъжд — пороен, буен, право върху лицето му. Той [Стан] усеща как косите му се мокрят, върху очите му тече хладна вода, дори тънки струи полазват надоле, по шията. Г. Райчев, Избр. съч. I, 115. Сакакушев бършеше лицето си с длани и духаше в пазвата си. По шията му се стичаха капки пот, събираха се на ручейчета и полазваха надолу. Д. Добревски, БКН, 57. Водата полази по гърба му [на Младен] и мократа риза студено прилепна. Х. Русев, ПЗ, 154. Мътна и опасна, водата се надигна от коритото си, заля ниските места отсам, но опря до високия терасовиден бряг и полази нататък. Ст. Марков, ДБ, 50. Бляскава като коприна, водната повърхност се разлюля. Кръглите вълнички полазиха към бреговете една след друга, една след друга. П. Бобев, ГЕ, 53. От едното ѝ око се отдели сълзица, полази и спря на хлътналата буза. Д. Талев, ГЧ, 246.

11. Прен. За светлина, огън, дим и под. — разпространявам се, разпростирам се. В ъгъла над кревата мъждукаше още през деня запаленото кандило .., когато пламъкът на кандилото се раздвижваше, по стените полазваха светложълти петна. М. Кремен, СС, 31. Манка кихна и с ръка отпъди полазилия синкав пушек към лицето ѝ. Кр. Григоров, ПЧ, 97. Над прохода надвисна синкавосив облак, затули слънцето и

огромната му сянка полази над горите. Ем. Станев, ИК I и II, 10. На запад израсна грамаден чер облак, полази по небето и дорде погледнеш, глътна слънцето. Н. Тихолов, ДКД, 32. Когато слънцето полази още по-нагоре и огря отметнатия му крак, Пинтата се повдигна на лакът и се разгледа. Г. Караславов, ОХ II, 54.

12. Прен. За очи, поглед — насочвам се бавно, полека към нещо. Тогава поглед помътнял полази / към вехтия, смълчан акордеон. Бл. Димитрова, Л, 245.

13. Прен. За израз на вълнение — появявам се върху лицето като го обхващам, разпростирам се по него. — Де, де, какво си се наръжала? Нали се знаем? — потули оскърблението си той и закачливо добави: — Не си чак такава оса. И нова усмивка полази по лицето му. Ст. Даскалов, СЛ, 13. Усмихна им се с благодарност и усети как огън опари бузите ѝ и полази нагоре към очите. В. Геновска, СГ, 299. Най-напред наляво от адамовата му ябълка,.., се появи едно малко червено петно, сетне до него се лепна второ петно, двете се сляха, край тях се появиха още няколко, сляха се и те, полазиха нагоре към челюстта, заляха лицето му. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 118.

14. Прен. За чувство — появявам се бавно, полека и обхващам някого. Ставаше му болно, обидно и тягосно. Тъпо безразличие полазваше и го обхващаше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 105. Вълко мълчеше .. Усмивката от лицето му беше изчезнала .. — Пък... ти си знаеш — рече след кратко мълчание Жанката. Преди да проумее дали за хубаво, или за лошо беше това дълбоко мълчание, едно тъпо отчаяние полази през гърдите му. Г. Караславов, СИ, 214. Когато се събуждаше [Николина] през дългите нощи, опипваше несъзнателно тялото си, слагаше ръце върху накоравялата си утроба и ужасът отново полазваше в душата ѝ. Г. Райчев, ЗК, 80.

15. Прен. За думи, мисли — появявам се бавно, полека, като изпълвам някого или нещо, разпространявам се някъде. На един склон той видя трима въглищари .. Но Орфей не им се обади, макар че беше гладен до припадане .. Орфей знаеше, че всъщност те са много благи и добри хора .., но те ще се усъмнят в него и, виж, още утре мълвата ще полази по цялата планина за момчето с чуждестранните дрехи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 356. Ала дойде една тревожна случка / и сложи на ятака ни кофар! / И днес присяда в гърлото ми бучка, / полази ли ме тоя спомен стар. Н. Марангозов, ЯВ, 18.

◊ Тръпки (мравки) ме полазват / полазят; тръпки (мравки) полазват / полазят по тялото (гърба, кожата, снагата) ми; хлад (студ, мраз, тръпка) полазва / полази по тялото (гърба, кожата, снагата) ми. Разг.; Мразница ме полазва / полази; мразници ме полазват / полазят. Диал. 1. Изпитвам изведнъж студ и потрепервам, става ми изведнъж студено. Тошка остави мотиката, наведе се като насила и събу дебелите закърпени чорапи. Сетне подпретна полата си .. и нагази в размекнатата пръст. Ледени тръпки полазиха по снагата ѝ. Г. Караславов, Тат., 213. 2. Изведнъж изпитвам силен страх, ужас; изтръпвам от страх. Стаматов видя блясъка на пистолет до коляното на събеседника си .. и по тялото му полазиха тръпки. К, 1967, кн. 7, 13. Като чул тези думи, другарят Желев усетил, че по гърба му полазват мравки. Й. Попов, БНО, 118. Рамзина разви Салито, пипна му ръчичките, крачката — студ полази по нея. Б. Несторов, АР, 285. Хлад полази по гърба на Димо, защото той забеляза сянката на смъртта върху лика на баща си. Г. Манов, КД, 49. И враговете мразница полазва / под сенките на хладния Балкан. / Какво се шушне в тъмната му пазва? Бл. Димитрова, Л, 167. 3. Обзема ме вълнение или някакво приятно чувство. Надписите зачестяват, ето хижата. После алеята минава ту по единия, ту по другия бряг на шумлив поток, .., един бял паметник лъсва в долчинката, тръпка полазва по снагите ни: Оборище! К. Константинов, НЗХ, 11-12.

ПОЛА̀ЗВАМ², ‑аш, несв.; пола̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Полязвам. Опичат в пепелта на огнището колаче (малка питка) за онова дете, което днес първо че полази (ще споходи) къщата. СбНУ ХLII, 132. — Горете, пусти дарове, / кога ви сефте заправих / църн ме калугер полази, / калугерица че бъдем, / войвода нечем да земем! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 386. полазвам се, полазя се страд.