ПОЛАЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛА̀ЗИЦА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Полез, полаз, полазване2, полаза, полязник, полязване.
2. Епидемия, заразна болест; полез. Тая болест [смъркавицата] е най-често полазица и трае от четире до десет дена. Ив. Богоров, СЛ, 57. Има трояка полазица (епидемия) по бубите. КН, 1873, кн. 6, 6.
3. Прен. Мода. Те гръцки даскали са предавали само староелинский език,.. между това отгоре за млого време,.. тии са можле да искат някои достойни учени българи, които според тогавашната полазица са са наричали гръци. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 2.