ПОЛЕВЪД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕВЪ̀Д м. Сел.-стоп. Лице, което се занимава с полевъдство; земеделец, растениевъд. Когато спряхме в селото, улиците бяха почти безлюдни. И полевъди, и служители — всички са на полето. Ст. Поптонев, ОБЛ, 183. Щом заглъхна вършачката, полевъдите побързаха да отупат дрехите си от слама и осил. Н. Кирилов, ПД, 7. — Ти какво работеше като кооператор? — Ами полевъд бех, царевичар. Ст. Даскалов, ЕС, 107.

— От рус. полевод.