ПОЛЕВЪДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕВЪ̀ДКА ж. Сел.-стоп. Жена, която се занимава с полевъдство; земеделка, растениевъдка. Това беше една криводолчанка, която завъртя така плуга, като че изскубна синор от валога, занесе се заедно с плуга и пусна воловете да орат сами.. Полевъдката изкара замета и тръгна с мене да ме изпроводи малко. Ст. Поптонев, ОБЛ, 64. — Какво? Да им спасявам градината ли? — прегракнало викаше една полевъдка. — Който е получавал по два трудодни на ден, да си я спасява! Ст. Марков, ДБ, 206.