ПОЛЕГАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕГА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е леко наклонен, не много стръмен. Иван Татаров,.., стои като гръмнат до бъчвата,.. — уж обръчи набива — ама избута бъчвата, тя се катурна и нали дворът му е полегат, затъркаля се към улицата. Й. Радичков, ББ, 64. И тъй като не вървяха по пътеката и не се редяха на върволица, всеки си избираше мястото, което му се виждаше най-полегато и удобно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 104. И като изкачихме полегатата поляна, която иде след еловата гора, излязохме на върха Първенец привечер. А. Дончев, ВР, 101. В двора го посрещна Фриц и радостно заскимуца. Кольо го помилва нежно и тихичко се изкачи по ниската полегата стълба в салона. Ем. Станев, ИК I и II, 333. Догдето поглед стигаше отвън селото, полето мамеше с равната си бяла пелена. Недокосната от топъл повей, тя весело бляскаше под полегатите лъчи на утринното слънце. Б. Обретенов, С, 38. Прошумя дъжд на полегати сребърни жици, отмина на юг, към далечните хълмове на Средна гора и сега там бляскат мълчаливи мълнии. К. Константинов, НЗХ, 68. Полегата пътека. Полегат склон.

2. За почерк, буква и под. — който е наклонен (наляво или надясно), а не е изправен, прав. За утре имаме да пишем прави и полегати чертички. Л. Галина, Л, 78. Полегат почерк.

3. За чело, очи, черти на лицето и под. — който е леко наклонен, не е в права линия както обичайно. На лице [Евлоги] бе взел много от чертите на майка си: високо, полегато чело, тънки кестеняви вежди. А. Гуляшки, Л, 15. — Помня го, как не. Един полегат череп, който напомня за произхода на човека, един тежичък юмрук. Ем. Манов, ДСР, 55. Някой запали цигара. Едно лице леко се освети и Камен видя полегати като на монголец очи, къси вежди и бледо-синьо лице. М. Грубешлиева, ПП, 67. От спомените, които събуждаше гледката, веждите му леко помръдваха, а двете полегати резки отстрани на дебелия му нос се врязваха по-дълбоко. Ст. Марков, ДБ, 149.

4. Рядко. За поглед — който се отправя скрито, непряко и за кратко; кос. Николина стоеше между дърветата,.., увлечена в игра с малкия.. Като го [Дако] забеляза, тя спря играта, малко смутена, но стисна още по-силно детето до гърдите си, целуна го шумно и плъзна бърз полегат поглед към Дака. Г. Райчев, ЗК, 62.

5. Диал. За трева, жито и под. — превит, наведен, полегнал, полеглит. Жито жънат, жито полегато, / полегато, жито златнокласо, / златнокласо, жито едностърко. Нар. пес., СбВСтТ, 222.