ПОЛЕГАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕГА̀ТО. Нареч. от полегат; наклонено. Тоя човек имаше мръсна превръзка над лявото око. Тя минаваше полегато през челото под дигнатия нагоре каскет и

оставяше другото, здравото око в сянка. Ем. Станев, ИК III и IV, 542. Северните ѝ [на Стара планина] склонове се спускат полегато към Дунавската равнина и са покрити с широколистни гори. Й. Радичков и др., ГСП, 7. Картата на стената, бутната и откачена с единия си край, е паднала полегато. Й. Йовков, ПГ, 213. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого.. нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато, веян от вятъра, ѝ покриваше цялата дясна страна до рамото. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 33. Климатът в тeзи [студените] пояси е студен. Слънцето затопля съвсем слабо земната повърхност, защото неговите лъчи падат много полегато. Геогр. V кл, 50.