ПОЛЕГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀГВАМ, ‑аш, несв. (диал.); полѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Полягвам¹, полягам¹. Когато на Слав дотегнеше да стои в колата, прехвърляше се на буйни ездитни коне,.. А когато се умореше да препуска, полегваше отново на меките възглавки. Д. Рачев, СС, 129. Тато полегва до пещта да си почине. Т. Влайков, Пр. I, 241.