ПОЛЕДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀДИЦА ж. 1. Тънък и хлъзгав пласт лед върху земята. За последен път съм я виждал да се смее, когато паднах на улицата. Имаше поледица, аз бях с нови обувки. В. Пламенов, ПА, 8. Случва се при поледица влакът да не може да тръгне, докато не посипят релсите с пясък. Пясъкът, пепелта и веригите увеличават триенето. Физ. VII кл, 10. Вън имаше поледица. Покривите, стените, всичко беше покрито със замръзнал сняг. Вл. Полянов, ПП, 120.

2. Метеор. Вид валеж, който се образува от преохладени водни капки на дъжд или мъгла, които стават на ледчета. За зло точно когато по високоговорителите съобщиха, че състезателите навлизат вече в града.. — точно тогава плисна силен дъжд, примесен с поледица и остър мразовит вятър. П. Славински, МСК, 78. Дъждът се обръща на поледица и сухи ледени зърна почват да засипват прозорците. П. Тодоров, Събр. пр II, 231. Има валежи, които поради самото си естество не се поддават на измерване. Такива са сланите, росите, скрежа, поледицата от студените мъгли. П. Делирадев, В, 94. Рано го [войводата] е киша зафанало — / до полунощ киша лапавица, / от полунощ суа поледица. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 59.