ПОЛЕЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЀЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Който носи полза, от който има полза. Наричаха го Мъглата, .. Беше селски фелдшер — учил-недоучил, но полезен, сигурен човек. Знаеш, че на него винаги можеш да разчиташ. В. Пламенов, ГШ, 30. Селяните не останаха без полезни упътвания и съвети. Й. Йовков, Ж 1936, 109. Какво по-приятно от една разходка в работно време, която е значително по-полезна от решаването на кръстословица върху прашното бюро. Р. Белчев и др., КБС, 42. Ядката на тия учения е: Поезията трябва да има за цел да проповядва пряко само напредничави и полезни за обществото идеи! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. Дори бай Стоян му дава вода от манерката си: добрият човек, иска да бъде полезен на ближния си. Л. Стоянов, Х, 22. А той беден, гол, бос, лишен от имотът, / за да е полезен дал си бе животът! Ив. Вазов, Съч. I, 171. Се пак намерих сили млади / за здрав, полезен труд, за истински дела. К. Христов, Избр. ст, 128.
2. За животно или птица — който се използва за храна от човека или с начина си на съществуване унищожава горските и земеделски вредители. Противоп. вреден1. — Кукувицата е много по-полезна птица от сине‑
гушките. Тя яде косматите гъсеници, от които гората почернява като от чума. Ем. Станев, ЯГ, 91. От няколко години насам, в много градове и села започнаха да се основават ловджийски дружества, които имат за цел главно: рационалното развъждане и ползване от полезния дивеч и изтребление на вредителя. А "България", 54.
3. За растение — който се използва за храна от човека или животните, отглежда се като суровина за производството, подпомага борбата с плевелите и ерозията и др. Противоп. вреден1. За борба с плевелите през първите четири години между редовете от дървета и храсти засяват полезни растения: зимна ръж, слънчоглед, царевица, кореноплодни. Бтн V и VI кл (превод), 158. Неолитният човек е оставил по нашите земи овъглени остатъци от зърнени култури,.., а така също останки от полезни корени и грудки. Л. Петров и др., БНК, 14.
4. Като същ. полезно<то> ср. Нещо (обект, предмет, явление, състояние), което е добро, носи полза на човек. — Не само полезното е нужно на човека. Ония, които оставят един спомен за едно безумство, изпълват света със светлина и свеж полъх, който го проветрява! Бл. Димитрова, Лав., 170. Прощавай, драги!.. навярно шегите ми те дразнят!.. Те са празни и безполезни, а ти си делови човек, който цени само полезното! Д. Димов, ЖСМ, 43. От природата човек не получава никакво понятие за доброто и за злото, за полезното и за безполезното. Знан., 1875, бр. 1, III. В днешната рубрика "полезно и приятно" ще чуете последни новости от областта на медицината.
◊ Горливи (каустобиолитни) полезни изкопаеми. Спец. Полезни изкопаеми от органичен произход като въглища, нефт и под., които образуват залежи в земните недра, извличат се оттам и се използват като източници на енергия и в химическата промишленост. Коефициент на полезно действие (к.п.д.); полезен коефициент. Спец. Величина, която показва каква част от изразходваната енергия се превръща в пряка работа за постигане на резултат. Какви са изгодите от приложението на селеновите клетки, може да се съди от факта, че полезният коефициент на динамомашината е много по-нисък, отколкото на селеновия изправител. РД, 1960, бр. 47, 2. С увеличаване скоростта на полето коефициентът на полезното действие на реактивните двигатели.. не само че не намалява, а напротив — расте. Р. Радулов, ИГ, 82. Нерудни (неметални) полезни изкопаеми. Спец. Вещества като слюда, гипс, мрамор и др. инертни материали, които образуват залежи в природата и са обект на добиване и обработка от човек. Един от крайно интересните със своите физико-химически свойства представители на групата нерудни полезни изкопаеми е азбестът. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Полезен товар. Спец. Количеството хора, предмети, които едно транспортно средство може да пренесе от едно място на друго. Макар полезният товар, който носи ракетата, да не е голям (около 15 килограма), приборите, издигнати от нея, могат да извършат всички основни измервания, характеризиращи свойствата на йоносферата. И. Пандев, ТЙ (превод), 76. Благодарение на рационализациите в изработването на конструкцията общото тегло на камиона е намалено със 120 кг, като по този начин се увеличава полезният товар на машината. ОФ, 1958, бр. 4165, 3. Самолетът събира 100 пътници, два тона багаж и два тона други товари. Общо полезният товар на самолета е 12 тона. ОФ, 1958, бр. 4419, 3. Полезни изкопаеми. Природни минерални суровини от органичен или неорганичен произход (като въглища, нефт, руди на черните и цветни метали, гипс, слюда и др.), добивани от земните недра, които се използват в бита на хората (в естествен вид или след преработка) за отопление, като химически продукти, в индустриалното производство и др. под. Северът, откъдето ще потече към Каспийско море огромният воден поток, е богат с много полезни изкопаеми: каменни въглища,.., варовик и готварска сол. К, 1963, кн. 1, 7. Недрата на планината крият богати залежи от полезни изкопаеми. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Рудни (метални) полезни изкопаеми. Спец. Рудите на черни, цветни и др. метали, които образуват залежи в почвата и са обект на минната промишленост.