ПОЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Бавен. Изнуряване (ослабяване). Тая болест са познава според слабостта на червеите [на копринената буба] и полекото им растене. З. Княжески, ПРШ (превод), 91.

ПОЛЀК нареч. Остар. и диал. Полека. Станка се изви, постоя, па се върна. Тя взе под ръце двата паднали снопа, пък Младен хвана кравите, та отведе полек и внимателно настрана колата. Ил. Волен, ДД, 106. Детето, поласкано от бащината си целувка размаха лъжицата, та опръска баба си. — Полек, Петенце, полек бабиното. Кр. Григоров, Н, 164. Она стане полек, разрине огена с един пърт. СбНУ ХLI, 452. — Хей Милице, Милице, момиче, / .. / Са какво чем из град да излезнем? / Отговаря Милица момица: / — Полек, полек, Павле добър юнак, / .. / Я чем тебе низ град да изведем! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 244.