ПОЛЕКИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀКИЧКА нареч. Разг. Умал. от полека; полекичко. Ето го, той иде, върви си полекичка и спокойно, но върви с друг човек. Г. Караславов, Тат., 157. Той натисна полекичка, съвсем предпазливо бравата, отвори и още с блясването на електрическата лампа погледът му се спря право върху русата главица на Любчо. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Лисицата полекичка хвърляла рибата една по една, докле я изхвърлила всичката. Христом. ВВ I, 29. Райка и тям ще рече "добро вечер", ама тъй полекичка, щото едвам се чуе. Т. Влайков, РП I, 44. Полекичка, полекичка, да не се плъзнеш по стълбата, че тази сутрин я мазах с подово масло! Чудомир, Избр. пр, 78. — Добре, бабо. Ти се качи по обикновената стълба, пък аз оттука. Ще те чакам горе, дето свършва твоята стълба. Тя каза: "Добре!" И тъй лека-полекичка се качваме на третия етаж. П. Незнакомов, МА, 32.

— Друга (остар.) форма: полѐгичка.