ПОЛЕМИЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕМИЗЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Водя с някого полемика, спор; споря. Б. Ангелов умело полемизира както с литературните си противници, така и с авторите, които разглежда. Ив. Богданов, СП, 52. Другите две работи са по фортификация ‑.. Важното в тях е, че Галилей полемизира с древните автори по основни въпроси. М. Калинков, ГГ, 17. Писателят Презвитер Козма, след като полемизира с богомилите и се старае да докаже неверността на тяхното учение, се оплаква, че в България хората се били отвърнали от Бога. БР, 1931, кн. 8, 203. полемизирам се страд., полемизира се безл. На тая почва и с народняшкия орган не може да се полемизира. Бълг., 1902, бр. 528, 3.