ПОЛЕМИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕМЍК, мн. ‑ци, м. Книж. Полемист. Той [Кирил] е бил знаменит полемик, мисионер и дипломат. Пр, 1952, кн. 5, 85. Подобна разпалена препирня се води сега именно по повод на Надсона, умрял неотколе и пръските от калта, която си хвърлят полемиците, пада и на името на злополучния поет. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 165-166.