ПОЛЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀНЕЦ, мн. ‑нци, м. Диал. Полянец; по̀ляк, поленин, полянин, поленчанин. В гората лежат пет хиляди селяка. Старейшината ги видя да пристигат — .. Снажни планинци — ловци, овчари, дървари; приведени поленци — орачи и жетвари. А. Дончев, СВС, 665. Прибрежните жители на Атика, поленците и планинците — сичките враждували едни срещу други. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 162. Българете по местожителството си се делят на "грагяне" и "селяне"; а селянете — на чисти "шопе" и "поляци" (поленци), както слушах. Е. Каранов, ПСп, 1870, кн. 11-12, 127.