ПОЛЕНИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЀНИН
ПОЛЀНИН, мн. полѐни, м. Диал. Полянец; полянин, по̀ляк, поленец, поленчанин. — Стига си чакала! Очите ти изтекаха по тоя нехранимайко! Той е поленин и е женен в друго село. К. Петканов, ОБ, 7.