ПОЛЕНЧАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЀНЧАНИН, мн. полѐнчани, м. Диал. Полянец; поленец, по̀ляк, поленин, полянин. — Идат тежки дни. Костенчани може и да си останат по къщите — тръгне ли врагът насам, тогава да избягаме. Ала що ще рекат поленчани? Горяните ни карат да бягаме, а сами си стоят в къщите. А. Дончев, СВС, 572.