ПОЛЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕНЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поленя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. 1. Мързелувам малко; помързелувам (Н. Геров, РБЯ).

2. Ставам ленив; домързява ме. Само оня, който не е бил при изгрев слънце на една височина от 2,300 метра, само той би се поленил да земе участие в тоя хубав излет. Бълг., 1902, бр. 529, 4.