ПОЛЕПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЀПЯМ1, ‑яш, несв. (рядко); полѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полѐпнат, св., непрех. Полепвам1. Там, дето се е бялнала зората, / глави, набучени на кол, чернеят. / .. / А няма кой с вода в грижовна шепа / кръвта им от лицата да измие. / И бръска сняг, по раните полепя — / челата им със бял бинт да повие. Бл. Димитрова, Л, 256-257.
ПОЛЀПЯМ2, ‑яш, несв. (рядко); полепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Полепвам2. полепям се, полепя се страд.
ПОЛЀПЯМ СЕ несв. (рядко); полепя̀ се св., непрех. Полепвам се. В суха епруветка се поставя нишадър.. и се загрява: той се изпарява, без да се стопи и се полепя по студените места на епруветката. Хим. V кл, 1950, 15. Зиме, водните капчици горе във въздуха толкоз истиват от студените ветрове щото замръзват,.. докато падат стават по-големи, защото срещат и други капчици, които са полепят о тях и най-после падат на късове. С. Бобчев, ПОС (превод), 20.