ПОЛЕСРАЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЕСРАЖЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Място където се е водило или се води сражение; бойно поле. След като завърши битката, по цялото полесражение бяха разхвърляни шлемове и ризници. Д. Линков, ЗБ, 38. След първото изумление башибозукът се окопитва и започва да обстрелва.. Хайдутите отговарят рядко, но всеки изстрел оставя на полесражението един бут. Н. Хайтов, ШГ, 148. Срещаха ешелони с продоволствие, срещаха войски, които бързаха към полесражението. В. Геновска, СГ, 397. Когато сред врявата на тълпата и сред екота на барабаните се чуха и револверни гърмежи, Банският площад заприлича на полесражение. М. Кремен, РЯ, 214. ^● Обр. Гората, истинската, е отстъпила под напора на човека, .. Полесражение, спечелено от ... мерзостта на брадвата. Н. Хайтов, ШГ, 10.

2. Прен. Обикн. ирон. Място на остро противопоставяне, на сблъскване на две страни, мнения. Появата на Гита окончателно разби надеждите ѝ. И понеже знаеше предварително, че няма да успее в сражението си с Гита, .., реши за по-благоразумно да напусне своевременно полесражението. К. Калчев, СТ, 46. Веднага се намерихме на полесражението. В ресторанта обаче беше спокойно и тихо. Само разхвърляните столове, катурнатите маси и изпочупените бутилки и чаши свидетелствуваха за разразилите се преди малко страсти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 243. Тая битка за канап, .., понякога се превръщаше в истински бой с камъни и прашки, поради което много често се прибирахме от полесражението в къщи с пукнати глави. Ив. Димов, АИДЖ, 15. А понякога, и особено в навечерието на законодателни избори, споровете наистина се превръщали в полесражения — противниците дигали юмруци, хващали се за гушите и се налагали, с каквото докопат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107.