ПОЛЗА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЗА ж. Добър, желателен резултат или възможност за такъв резултат; облага, изгода. Късаше [Христофор] всяка връзка, от която не очакваше определена полза. Й. Попов, ИЖП, 42. — Не искаш ли ти, Нийо, да продадеш тая къща? Ще имаш по-голяма полза от парите ѝ. Можем да ги дадем некъде да растат. Д. Талев, ПК, 110. Обучавали се [в манастирите] неграмотни люде на четмо и писмо и са се решавали въпроси от обща полза за страната. Ст. Михайлов, БС, 85. — Е, дядо Маноле, — усмихна се леко Йосиф — парите трябва да се харчат. Тъй ще видят полза и сиромасите. Й. Йовков, ЧКГ, 69. Идеше война. Рентиерите и космополитите от "Юнион" се мръщеха, защото тя щеше да развали спокойствието им, докато индустриалците и търговците я приемаха като събитие, от което можеше да се извлече полза. Д. Димов, Т, 335. И вече съзаклятникът можеше да бъде и българинът и гъркът и всеки, който би могъл да принесе някаква полза на освободителното дело. П. К. Яворов, Съч. II, 192. Тук аз ще резюмирам ползите, които децата извличат от разумните игри. БД, 1909, бр. 5, 2. Без полза трудове / работнику са ядове. Погов., П. Р. Славейков, Избр. пр I, 267.
◊ Пропуснати ползи. Юрид. Нереализирана печалба от някакво предприятие, дейност и под., поради умишлени пречки, спънки.
? В (за) полза на някого или нещо; в (за) нечия полза. Разг.; За в полза на някого или нещо. Остар. Книж. В интерес на някого или нещо, за успеха, изгодата на някого или нещо. Някои сега предлагаха пък да отидат в чифлика и да накарат Манолакя "да подпише", че се отказва от нивата завинаги в полза на крайненци. Й. Йовков, ЧКГ, 265. — Тези [дърва] ще ги конфискуваме в полза на училището. Д. Фучеджиев, Р, 309. Междуособието траяло седем години и ся свръшило за полза на Изабела и на христоносците. ВИ, 201. Людмила неочаквано го помоли да я научи на тенис.. Наистина след третия урок Людмила се окуражи, поотпусна се. Дори успяваше да отбележи по някоя точка в своя полза и тогава нескрито тържествуваше. Ем. Манов, ДСР, 380- 381. Онова, което някога му се струваше грях, сега отново излезе напред. "Не, казваше то, което е разрешено мирянину, макар и за народна полза, не е разрешено на обречения... Ти трябва да се разкаеш, дяконе Игнатий!" Ст. Дичев, ЗС I, 262. Философа Демостен, като зел да проповядва на еднородците си за много полезни работи, които те трябвало да залягат да извършат за в полза на отечеството си, гледал, че народът най-малко не обръщал внимание на наставленията му. МС, 1883, кн. 4, 31.
Воювам (бия се) с полза. Остар. Книж. Воювам, бия се успешно, с успех. Алексий с полза воювал против Полша и приял в поданство малорусите. ВИ, 154. Който пробира оружията, ще ся бие с полза. ВУХБ (превод), 85. Обръщам / обърна в <своя> полза. Разг. Променям нещата така, че да получа благоприятен резултат. Блажен, който може и стрелите на противниците си да обръща в своя полза. АНГ I, 358. Но сякога ще мисля, че всеведущий Бог много по-добре от мене познава моята нужда и неговата премудра воля и неизречена радост сичко ще обърне в полза. П. Кисимов, ОА I (превод), 119. От полза е. Разг.; Сѐ е <от> полза. Остар. и диал. Резултатно, полезно е. Мога, не мога, ще се мъча, макар на час по една педя да се отдалеча, се е полза. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 11. От полза ми е. Разг.; Сѐ ми е от полза. Остар. и диал. Имам полза, полезно ми е. Тогава не се замислих много по тая случка, но сега,.., реших да ви я разкажа. Може да ви бъде от полза. Й. Демирев и др., ОС, 69.