ПОЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛИВ, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Глазура на глинен съд.

2. Сместа за тази глазура. Просто гърне е тъй шупливо, щото през шуплите му са цеди водата. За да се затулят тези шупли, съдовете тряба да се поливат с полив. Този полив са състои обикновено от олово и иловица и от горещината става като стъкло. Ступ., 1875, бр. 5, 40.