ПОЛИВА̀ЛКА

ПОЛИВА̀ЛКА ж. Остар. Лейка. За поливанието на почвите с воденикав тор са употребляват особени бъчви, под чепа на които са прикрепени решедчести поливалки, така щото воденикавият тор тече из тях като дъжд и полива почвата равномерно насякъде. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.

Списък на думите по буква