ПОЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЍВАМ, ‑аш, несв.; полѐя, ‑ѐеш, мин. св. поля̀х, прич. мин. св. деят. поля̀л, ‑а, ‑о, мн. полѐли, прич. мин. страд. поля̀н, ‑а, ‑о, мн. полѐни и поля̀т, ‑а, ‑о, мн. полѐти, св., прех. 1. Лея, изливам, сипвам вода върху цвете, насаждение, градинска леха и под., за да напоя растение; напоявам. В градината си аз вече имах босилек, поливах го, радвах му се, обичах го. Ц. Церковски, Съч. III, 75. Свали кобилица от рамо и напълни с вода два големи медника. — Залових се да полея градината. К. Петканов, ОБ, 64. Като се върнеше от полето, тя поливаше зеленчуците, прекопаваше пред къщната градинка, а след това се залавяше да подрежда в къщи. И. Петров, НЛ, 148. Затова подстригваше той липата всяка пролет и дори я поливаше в сушаво време — да седи под хладната ѝ сянка. М. Марчевски, П, 254. Малко цвете съм в полето / аз съм синия синчец, / .. / Бог самисин ме посея, / и поля ме да раста. Ив. Вазов, Съч. II, 66. // За река, дъжд и под. — напоявам. Вятърът обрули жълъдите, дъждът ги поливаше редовно. П. Бобев, ГЕ, 28. Ние ся обязваме да не сечем горите .. и длъжни сме да оставяме толкова дървета, колкото ни е нужна вода, която тряба да пои воздуха, да създава дъжд и да полива полетата ни. Знан., 1875, бр. 7, 105. Любен напредваше към областта, която я полива реката Бетис. И. Адженов, ВК (превод), 123. Тихом се бързо / извива [поточето] / житни посеви / полива. Ц. Церковски, Съч. II, 46. Кротка бисерна роса / твоите цветя полива. Н. Лилиев, Ст 19, 63.
2. Лея, изсипвам вода или друга течност върху някого или нещо, като го покривам или обливам; заливам1.Около петнадесетгодишно момиче, .. ходеше из селото като пеперуда. Момите пееха неспирно и във всеки двор го поливаха с вода. К. Петканов, СВ, 29. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Никола отново затвори очи и тежко задиша. Стоян се обърка.. Разкопча дрехите му, грабна шишето с ракията, поля гърдите му и започна да го разтрива. К. Петканов, П, 35. Той [Джони] остави пешкира на стола, по‑
ля ръцете си с одеколон и тръгна към нея [Лина]. М. Грубешлиева, ПП, 259. — Намери ли масло? — обади се шлосерчето Мирчо. Той все очакваше да намерим прясно масло, та веднъж да полеем качамака. Н. Хайтов, ПГ, 121. Вечерята беше готова, той сам си беше изпържил тиквички и ги бе полял с чесън, имаше и кисело мляко, но не беше гладен. Ив. Мусаков, СбСт, 321. В същото време дейно и хладнокръвно той вече чертаеше в ума си: ще се прехвърли през високия зид, ще полее с газ дървените кьошкове, ще побегне назад. Ст. Дичев, ЗС II, 68. ● Обр. Там има крепост и майка ми там е погребана. — Тъй. Там е погребана по нейна воля.. Колко съм ходила на гроба ѝ и с горчиви сълзи поливала! Ст. Загорчинов, ДП, 164. Лисата крава.. умряла. Кършихме пръсти, овиквахме я, със сълзи я поляхме, свърши се. Кр. Григоров, Н, 51. Българете от пет века насам поливат със своя пот земята, която обработват в изключителна почти полза на своите тиране. НБ, 1876, бр. 24, 147.
3. Непрех. Лея, изливам някому вода, за да се измие или да мие нещо. Вечерта мъжете се прибраха, както винаги, почти едновременно и невестата ги посрещна, поля им да се омият, сложи трапезата за вечеря, но така умело и похватно, сякаш тук бе израстнала. Д. Талев, СК, 7. — Ууу, аз се разбъбрах, а ти... не си ял! Завъртя се, поля му, та се изми, сипа му мляко в една шарена паница и се заизвинява, че му поднесе дървена лъжица. Ст. Даскалов, СЛ, 72. Когато Пенко се прибра в къщи,.., видя, че един мъж с ботуши и закърпени войнишки панталони се мие на двора. Майка му поливаше на непознатия войник и нещо весело му говореше. П. Здравков, НД, 103. Как ще го оставя сам... Вечер се прибере, почернял от жарта, обгорял. Трябва да има кой вечеря да му сложи, вода да му полее. П. Константинов, ПИГ, 141. Когато Елена миеше съдовете, той ѝ поливаше, па някои съдове и сам зе да изтърка и измие. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 389.
4. Прех. и непрех. Изливам вода или друга течност, като пръскам с нея нещо или някого; напръсквам, поръсвам. Нося с две менчета вода от чешмата, та поливам да се не вдига прах. Т. Влайков, Пр. I, 263. Привечер момите поливаха и помитаха вън пред портите. Ил. Волен, МДС, 19. Поляха му малко вода на главата за здраве. Й. Йовков, АМГ, 7. Като никога, той беше полял върху косата си някакъв одеколон, чиято миризма биеше в носа от петдесет крачки. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Събират се [на сватбата] много хора, повечето неканени. Целуват ни, поливат някаква вода. Я. Антов, СбСт, 398. // Прех. Разливам част от някаква течност върху някого или нещо като го оцапвам; изпръсквам. — Поля ме с кафе и петното не излезе. △ Детето е още малко и като яде супа полива покривката. △ Колата профуча през локвата и поля минувачите.
5. Разг. Обикн. мн. Отбелязваме заедно с някого някакъв успех, печалба, придобивка или празник, като се черпим с питие. Нямало да допуснем такова нещо..: старите войници да играят карти и да поливат в аванс предстоящото уволнение. К. Грозев, СС, 99. Откак пък тръгна на лов, Бомбата се отбиваше в кръчмата и на отиване, и на връщане. На отиване си вземаше "дажбата" .., а на връщане, ако беше ударил нещо.. — печаха, ядяха, поливаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 470. Влезнахме в къщи да полеем продажбата [на кравата], защото, както знаете, такъв му е обичаят от деди и прадеди. Хр. Максимов, СбЗР, 40. Друг път поп Пеню купил една гора.. "Чорбаджи, рекъл попът на продавача — добра сделка направихме, хайде сега да я полеем". Седнали да се почерпят. Изпили една ока ракия. А. Каралийчев, НЗ, 217. Баща му беше вдигнал къща на два етажа и го извика да я полеят. Вл. Зарев, С, 1872, кн. 11, 105. Кръчмата на Бибата го посрещна с топлината на голямата си тенекиена печка,.. — с цялата онази уютна задуха, която особено зиме, привличаше селяните, за да полеят някоя радост, да угасят някоя мъка. Ем. Манов, ДСР, 306. поливам се, полея се I. Страд. от поливам в 1, 2, 4 и 5 знач. Микроязовирът, събрал дъждовни води, ручейчета и влага от цялата околност, щеше да стига, за да се поливат през сушавите месеци зеленчуковите градини. А. Гуляшки, ДМС, 210. Сварената риба се полива със сос. Отстрани се поставят гарнитурите. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 136. Това е деловият център на града,.., където се водят пазарлъци,.., поливат се продажби и покупки и, разбира се, правят се денонощни зияфети. Н. Хайтов, А, 62. II. Възвр. от поливам във 2 и 4 знач. Чучурът замлъкна! Но вирът шуми, / .. / Мома непозната полива се там. Ив. Вазов, Съч. II, 35. Започнал да се къпе в Овча купел: / цамбуркал се, поливал се и плискал / и от доволство ритал и се кискал. Д. Подвързачов, Б, 79. поливам си, полея си възвр. и взаим. от поливам във 2 знач. — Още си малка. Не ми поливай! Само ме мокриш. Аз ще си поливам, за да се измия. △ — Нищо, че е спряла водата. Имам цяла туба. Ела да си поливаме от нея, за да се измием добре.
◊ Като полят със студена (вряла) вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. Неда стоеше като полята със студена вода, с отпуснати отпред ръце — не знаеше и сама къде да се дене и току потреперваше от време на време. Д. Талев, ПК, 269. Като че (сякаш) ме поляха с вряла (гореща, студена) вода; като че (сякаш) ме поляха със студен душ. Разг. Каза ми се, направено ми бе нещо, което ми
подейства крайно неприятно. Тя остана като гръмната от туй Петково разяснение и се сниза и отпадна тъй, като че я поляха със студена вода. Т. Влайков, Съч. II, 158. Дойде съобщение, че ми отказват заема. Сякаш ме поляха със студен душ. Не мога да полея <вода> на малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от него. Не ще ми полее дроб. Диал. Няма да ми свърши работата. Поливам / полея вода. на някого. Разг. Обичай да се излива, полива малко вода пред някого, когато излиза от къщи и отива на важна, решаваща среща, изпит и под., за да му върви. — Я ми полей чаша вода, че отивам да сключвам сделката за колата. Поливам / полея <като (сякаш)> с вряла (гореща, студена) вода някого; поливам / полея <като (сякаш)> със студен душ някого. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му действа крайно неприятно. — За мене това е голяма радост. Сън не ме е хванало тази нощ, а ти си захванала да ме поливаш със студена вода. К. Петканов, БД, 16. Поливам / полея под сеното вода на някого. Диал. Правя тайно нещо лошо на някого, нещо, с което да му навредя, да го ощетя. Явно да се меси в градските работи Григор [владиката] знае, че не е време; .. Но той са служи с подземния лост, .. И с това той е по-опасен, ..; защото, като го невиждаш насреща си, не можеш да са огадиш от де ти полива под сеното вода. Г, 1863, бр. 3, 22-23.